Том Клэнси - Безпощадно

— Стоях до три и половина през нощта, но отговорът е положителен. Трябва обаче да бъдем само няколко. Имаме разрешение да започнем проучване относно възможността за изпълнение.

Адмирал Подулски потъна в мекото кожено кресло и запали цигара. След смъртта на сина си бе отслабнал, но погледът му пламтеше както винаги.

— Значи ще ни позволят да изготвим плановете?

Максуел и Подулски бяха работили месеци наред, без въобще да знаят дали ще им бъде разрешено да предприемат някакви стъпки.

— Нима някой ще заподозре, че ние стоим зад всичко това? — усмихна се иронично роденият в Полша адмирал. — Искат да държим всичко в пълна секретност.

— А Джим Гриър? — попита Холандеца.

— Той е най-добрият разузнавач, когото познавам. Освен ако не си скрил някого под масата, разбира се.

— Чух, че едва миналата седмица е започнал работа в ЦРУ — предупреди го Максуел.

— Добре. Трябва ни добър шпионин, а последния път, когато го видях, Гриър все още носеше синя униформа.

— Да знаеш, че ще си спечелим предостатъчно врагове.

Подулски посочи прозореца, от който идваше шумът. Той все пак не се бе променил много от 1944 и времето, когато служеше на американския кораб „Есекс“.

— Само на неколкостотин метра има толкова много врагове. Какво значение има, че ще станат с няколко повече?

— Откога имате яхтата? — попита Кели и отпи от втората бутилка.

Обядът не бе нищо особено — студено месо и хляб, полети с бира.

— Купихме я миналия октомври, но сме я карали само два месеца — призна лекарят. — Държа обаче да знаете, че изкарах курса за яхтсмени и бях най-добрият в групата си.

„Сигурно е от онзи тип хора, които финишират винаги първи, независимо къде стартират“ — помисли си Кели.

— Доста добре подавате въжетата — забеляза той, за да повдигне самочувствието на събеседника си.

— Хирурзите са сръчни и с възлите.

— И вие ли сте лекар, госпожо? — обърна се Кели към Сара.

— Фармаколог. Освен това преподавам в „Хопкинс“.

— Откога живеете тук със съпругата си? — попита Сам и в стаята се възцари неловко мълчание.

— Ами ние се срещнахме съвсем скоро — каза им направо Пам.

Кели се почувства доста объркано. Двамата лекари приеха новината като нещо естествено, но Джон се опасяваше да не го вземат за прелъстител на млади момичета. Той започна да размишлява как трябва да се държи, докато не забеляза, че на гостите му въобще не им пука за това.

— Хайде да разгледаме винта — изправи се Кели. — Елате.

Роузън го последва навън. Слънцето вече ставаше горещо и трябваше да свършат работата колкото се може по-бързо. Кели използваше по-малкия бункер за работилница. Той избра два гаечни ключа и изтика подвижния компресор навън.

След две минути вече бяха до яхтата на лекаря. Кели остави компресора и закопча един колан с тежести около кръста си.

— Аз мога ли да помогна с нещо? — попита Роузън.

Кели поклати глава и съблече ризата си.

— Няма нужда. Ако компресорът откаже, ще разбера почти веднага. Освен това ще се гмурна само на около метър и половина.

— Аз никога не съм правил подобно нещо.

Опитните очи на лекаря забелязаха трите белега по тялото на Кели, които един наистина добър хирург можеше и да не остави. Но, от друга страна полевите лекари невинаги имаха време за козметични операции.

— Аз пък съм. И тук и там — каза Кели, докато слизаше по стълбичката.

— Вярвам ти — продума на себе си Роузън.

След четири минути по часовника на Сам Кели отново се появи на стълбичката.

— Намерих повредата — каза той и пусна останките от двата винта на пясъка.

— За бога! В какво сме се ударили?

Кели седна на земята, за да свали тежестите от кръста си. Полагаше всички усилия да не се разсмее.

— Във водата, док. Просто във водата.

— Какво?

— Прегледахте ли яхтата, преди да я купите?

— Разбира се. От застрахователната компания ни задължиха да го направим. Намерих най-добрия техник и платих сто долара.

— Така ли? И каква повреда ти каза, че има? — изправи се Кели и изключи компресора.

— Ами всъщност никаква. Каза, че нещо не било наред с мивките. Повиках водопроводчик, но той не откри нищо. Предполагам, че техникът се е почувствал задължен да ми каже нещо за стоте долара, които взема, нали?

— Мивки?

— Така ми каза по телефона. Имам и писмен доклад някъде, но го чух достатъчно добре и по телефона.

— Цинк — засмя се Кели, — а не мивки 10 10 На английски думите „мивка“ (sink) и цинк (zink) се различават само по една буква. — Б.пр. .