Том Клэнси - Патриотични игри

Пауърс беше благодарен на светлината. Видя как главите им се завъртяха, а след това отново се вдигнаха нагоре. Хванати бяха в капан и го знаеха.

— Здравейте — чу се един глас над водата. Беше женски глас през мегафон. — Ако някой мръдне, аз имам тук десет морски пехотинци, готови да ви пръснат. Хайде, ако ви стиска! — завърши гласът. Сержант Пауърс потръпна.

След това светна друг прожектор.

— Това е бреговата охрана. Всички сте арестувани.

— Да има да вземате! — изкрещя Пауърс. — Аз ги арестувах!

Мина още една минута, преди да се установи какво става, за всеобщо задоволство. Голямата сива лодка се приближи до малката и Пауърс с облекчение видя десет пушки, насочени към неговите задържани.

— Добре, хора, сега нека оставим пушките и да се качим нагоре, един по един. — Рязко завъртя глава, когато прозвуча един изстрел от пистолет, последван от два изстрела от пушка. Сержантът въздъхна, но се постара да не обръща внимание и продължи да държи пушката си срещу лодката.

— Виждам един! — каза полицаят. — На около тридесетина метра зад нас!

— Покривай ме — нареди Пауърс. — Окей, хора, качвайте се тук и се просвайте на палубата.

Първите двама пристигнаха, като носеха ранен в гърдите човек. Пауърс ги накара да легнат пред първия ред контейнери е лица към палубата. Следващите дойдоха един по един. Когато и последният се качи, той преброи дванадесет, някои от тях също ранени. Оставили бяха куп автомати и нещо като мъртво тяло.

— Хей, морски пехотинци, можете да дойдете да ни помогнете тук.

Само това му трябваше. Райън стоеше на задната палуба на патрулния катер и скочи от нея. Подхлъзна се и падна на дъното. Брекенридж пристигна веднага след него и погледна оставеното от терористите тяло. В челото на човека имаше едносантиметрова дупка.

— Мислех си, че съм изпратил един добър изстрел. Води, лейтенанте. — Той направи жест към стълбата. Райън се втурна нагоре по стълбата с пистолет в ръка. След него капитан Питърс крещеше нещо, но на Райън му беше все едно.

— Внимателно, имаме още лоши надолу между контейнерите — предупреди Пауърс.

Джек заобиколи предната редица метални контейнери и видя проснатите по корем хора с ръце на тила и двама полицаи, застанали над тях. След малко се появиха и шестима морски пехотинци.

Капитан Питърс се приближи до сержанта от полицията, който, изглежда, беше старши.

— Има най-малко двама, а може би и четирима, които се крият между контейнерите — каза Пауърс.

— Искате ли помощ, за да ги изкараме?

— Да. Хайде да го направим — усмихна се Пауърс в тъмното. Събра хората си, като остави Брекенридж и трима морски пехотинци да пазят хората на палубата. Райън също остана. Изчака другите да тръгнат към кърмата.

След това започна да разглежда лицата.

Милър също се озърташе, като все още се надяваше да намери изход. Обърна глава наляво и видя Райън, който го гледаше от шест метра разстояние. Веднага се познаха и Милър видя нещо. Поглед, който винаги беше запазвал за себе си.

Аз съм смъртта, му казваше лицето на Райън.

Дошъл съм за теб.

Райън имаше чувството, че тялото му е направено от лед. Пръстите му още веднъж се свиха около дръжката на пистолета, когато тръгна бавно към десния борд с очи, фиксирани върху лицето на Милър. Все още му приличаше на животно, но вече не беше хищник на свобода. Джек стигна до Милър и го ритна по крака. С жест го накара да стане, но не му каза нито дума.

„Човек не говори със змии. Убива ги.“

— Лейтенант… — Брекенридж схвана ситуацията с малко закъснение.

Джек бутна Милър към металната стена на един от контейнерите, притиснал е ръка шията му. Приятно му беше да усеща с китката си гърлото на Милър.

„Това дребно копеле, което почти уби семейството ми.“ Въпреки че не го знаеше, на лицето му не се четяха абсолютно никакви чувства.

Милър погледна в очите му и видя… нищо. За първи път в живота си Милър позна страха. Видя собствената си смърт и си припомни отдавна отминалите уроци от католическото училище, припомни си какво го бяха учили сестрите и се уплаши, че може би са били прави. По лицето му изби пот и ръцете му затрепериха, защото, независимо от презрението му към религията, той се боеше от вечността на ада, който със сигурност го очакваше.

Райън видя погледа в очите на Милър и разбра какво означава той. „Сбогом, Шон. Надявам се, че там ще ти хареса…“

— Лейтенант!

Джек знаеше, че няма много време. Вдигна пистолета и го натика в устата на Милър, като очите му дълбаеха тези на Шон. Сви пръст около спусъка точно както бяха го учили. Леко натискане, за да не усетите точно кога спусъкът ще се задейства…