Том Клэнси - Патриотични игри

За половин час Райън на два пъти едва не загина. Остави таксито на няколко преки от целта си. Денят беше приятен и ясен, слънцето — вече слязло ниско в небето. След като бе седял с часове на различни дървени столове с прави облегалки, сега той искаше да се поразкърши. Движението по улиците и тротоарите беше сравнително слабо. Това го изненада, защото очакваше да види вечерния наплив. Явно тези улици не са подходящи за натоварено движение и беше сигурен, че следобедният хаос ще е интересна гледка. Според първото впечатление на Джек, Лондон беше приятен град за разходки и той крачеше с типичната си забързана походка, придобита по време на службата в морската пехота, като потупваше в такт ръба на „папката“ по крака си.

Когато наближи ъгъла, по улицата нямаше автомобили и той понечи да я пресече преди пешеходната пътека. Автоматично погледна наляво, после надясно, а след това отново наляво, както правеше още от детските си години, после слезе от бордюра… И за малко да го смаже някакъв двуетажен червен автобус, който изрева пронизително само на половин метър от него.

— Извинете, сър! — Райън се обърна и видя един полицай — припомни си, че тук го наричат констабъл — в пълна униформа и с шапка като саксия. — Моля ви, внимавайте и пресичайте на ъглите. Не забравяйте да обръщате внимание на надписите по настилката, които напомнят да се оглеждате надясно и наляво. Стараем се да опазим колкото се може повече туристи в битката им с транспорта.

— Откъде знаете, че съм турист? — Дори и да не знаеше, сега вече щеше да го разбере по акцента му.

Полицаят се усмихна търпеливо:

— Защото не погледнахте накъдето трябва, сър, пък и сте облечен като американец. Моля ви, бъдете внимателен, сър. Довиждане.

Полицаят си тръгна, кимайки приятелски, и остави Райън замислен за чисто новия си костюм с жилетка, по който личеше, че е американец.

Поомекнал, той тръгна към ъгъла. Буквите, написани с боя върху асфалта, напомняха да погледне НАДЯСНО, а за онези, които не разбират езика, имаше стрелка. Изчака светофарът да се смени и се постара да не се отклонява от линиите на пешеходната пътека. Джек си спомни, че трябва да обръща повече внимание на движението, особено когато наеме колата във вторник. Англия беше едно от малкото места с обратно движение. Сигурен беше, че ще му трябва известно време, докато свикне.

Но Джек си помисли, че тук правеха всичко останало достатъчно добре. За първи път беше във Великобритания и впечатленията му бяха само от един ден. Райън беше наблюдателен, а такъв човек лесно може да си направи заключения само от няколко погледа. Разхождаше се в район на бизнесмени и професионалисти. Другите хора по тротоара бяха облечени по-добре, отколкото биха били американските им колеги — като оставим пънковете с изправената оранжева и пурпурночервена коса. Сградите тук представляваха смесица от времето на Октавиан Август до Мис ван де Рое 1 1 Людвик Мис ван де Рое (1886–1969) — американски архитект, роден и Германия, ръководител на школата „Бакхаус“, който е разработил рационален и функционален стил, характеризиращ се с чисти геометрични проекции. — Б.пр. , но повечето имаха онзи стар и приятен външен вид, който в Ню Йорк отдавна щеше да бъде заменен от редици нови бездушни стъклени кутии. И двете предимства на града приятно се съчетаваха с добрите обноски, които беше срещнал досега. За Райън това беше работна ваканция, но впечатленията му подсказваха, че независимо от това щеше да е много приятна.