Том Клэнси - Патриотични игри

Здесь есть возможность читать онлайн «Том Клэнси - Патриотични игри» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, Издательство: Атика, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Патриотични игри: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Патриотични игри»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Взрив разтърсва центъра на Лондон. Терористи нападат кралския ролс-ройс. И докато текат фаталните секунди, един случаен турист връхлита срещу нападателите и осуетява акцията им. Джек Райън, бивш лейтенант от морската пехота на САЩ, а сега преподавател по история, дори не предполага в каква каша се забърква. Терористи, полицаи, високопоставени особи, ЦРУ, ФБР… Добре дошли в прекрасния свят на международния тероризъм, мистър Райън! Бившият морски пехотинец се превръща в герой и в… мишена.

Патриотични игри — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Патриотични игри», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Точно така — потвърди замаяният Райън. — Тя е докторът медик, а аз съм докторът историк.

Не му обърнаха внимание.

— Сър Чарлс Скот? Професор Скот?

— Същият. — По лицето на хирурга се разля блага усмивка.

„Всеки обича да го зачитат“ — помисли си Райън, като го гледаше.

— Един от шефовете ми ви познава — професор Ноулс.

— О, как е Денис?

— Добре е, докторе. Сега е и доцент по ортопедия. — Кати плавно излавира, връщайки се към темата. — Имате ли рентгеновите снимки?

— Заповядайте. — Скот взе един кафяв плик и извади от него голяма черна снимка. — Тази я направихме, преди да влезем в операционната.

— По дяволите! — Носът на Кати се сбърчи. Сложи си очилата с половин стъкла, които използваше за работа отблизо и които Джек мразеше. Той наблюдаваше как главата й се поклаща бавно встрани. — Не предполагах, че е така зле.

Професор Скот кимна.

— Да. Според нас ключицата е била счупена, преди да го прострелят, а куршумът е преминал оттук — на косъм от нервния сплит на ръката, така че може би нервите не са сериозно засегнати — и е предизвикал цялото това разкъсване. — Хирургът прокара химикалката си по снимката. Райън не виждаше нищо от леглото си. — После е причинил ето това в горната част на раменната кост и е спрял тук. Мощни са тези деветмилиметрови куршуми. Както виждате, увреждането е било доста сериозно. Поизмъчихме се, докато намерим всички костици и ги сглобим на мястото им, но… успяхме да се справим. Ето. — Скот вдигна втората снимка и я приближи до първата. В продължение на няколко секунди Кати мълчеше и леко поклащаше глава напред-назад.

— Справили сте се много добре, докторе!

Усмивката на сър Чарлс се разтегли още малко.

— След като го казва хирург от болницата „Джон Хопкинс“ — да, мисля, че мога да приема похвалата. Тези два винта са постоянни, а боя се, че този тук също, но всичко друго ще заздравее доста добре. Както виждате, всички големи парчета са там, където им е мястото. Имаме всички основания да очакваме пълно възстановяване.

— Каква е степента на трайното увреждане?

Въпросът беше зададен безпристрастно. Кати можеше да бъде влудяващо неемоционална, когато ставаше дума за работата й.

— Още не знаем със сигурност — бавно отговори Скот. — Вероятно има известно увреждане, но не би трябвало да е много сериозно. Не можем да гарантираме пълно възстановяване — разкъсванията бяха твърде широки и не ни позволяват да прогнозираме.

— Имате ли нещо против да обясните на мен? — Райън се опита да запита с гневен глас, но някак си не се получи.

— Това, което искам да кажа, мистър Райън, е, че вероятно ще остане трайна загуба на функциите на дясната ръка — все още не можем да кажем с точност до каква степен — но отсега нататък ще разполагате с вграден барометър. Ще разбирате преди другите кога времето ще се влоши.

— Колко време ще трябва да прекара в този гипс? — запита Кати.

— Най-малко месец. — Хирургът говореше така, сякаш се извиняваше. — Неприятно е, зная, но рамото трябва да е напълно обездвижено минимум за такъв срок. След това ще трябва отново да прегледаме раната и може би ще е възможно да използваме нормална превръзка за още… може би още един месец. Предполагам, че заздравява бързо и че не е алергичен. Изглежда, общото му физическо състояние е добро.

— Джек се радва на добро здраве, с изключение на няколко разхлопани дъски в главата — кимна в знак на съгласие Кати, а в уморения й глас прозвуча остра нотка. — Той тича. Няма никакви алергии и оздравява бързо.

— Да — потвърди Райън. — Белезите от зъбите й обикновено изчезват за седмица. — Според него това беше страхотно смешно, но никой не се засмя.

— Добре — заяви сър Чарлс. — Докторе, виждате, че съпругът ви е в добри ръце. Ще ви оставя заедно за пет минути. След това той трябва да си почива, а и вие, изглежда, имате нужда от същото. — Хирургът си тръгна, а след него и Бети Дейвис.

Кати се приближи, изражението й се промени. Професионалистът се преобрази в загрижена съпруга. Може би за милионен път Райън си помисли какъв късметлия беше да има това момиче. Каролайн Райън имаше малко, кръгло лице, къса пясъчноруса коса и най-красивите сини очи на света. Зад тези очи се криеше личност с интелект най-малкото равен на неговия. Той я обичаше толкова много, колкото е способен да обича един мъж. Никога нямаше да разбере как я беше спечелил. Райън осъзнаваше с болка, че дори и когато изглежда най-добре, недодяланите му черти — тежката брада и голямата челюст — го правеха да наподобява чернокоса версия на Дъдли Праволинейния 4 4 Русокос герой от канадския анимационен филм „Маунтис“, който се старае винаги да постъпва правилно, но не му се удава. — Б.пр. . На фона на котешката й грация той изглеждаше като гарга. Джек се опита да хване ръката й, но някакви ремъци му попречиха. Кати стисна дланта му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Патриотични игри»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Патриотични игри» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Игры патриотов
Том Клэнси
libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Без жалости
Том Клэнси
Том Клэнси - Код Заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Всички страхове
Том Клэнси
Том Клэнси - Реална заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Хаос
Том Клэнси
Отзывы о книге «Патриотични игри»

Обсуждение, отзывы о книге «Патриотични игри» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x