Том Клэнси - Патриотични игри

— Разбрано, Ноември. Можем лесно да се справим с тази задача. Момент… Ноември, знайте, че нашата петнадесетметрова лодка докладва за радарен контакт с вас и с целта и сега завива около нос Бодкин. Така ли е? Край.

— Да, брегова охрана. Кажете на лодката си да се движи на петстотин метра пред целта. Потвърдете.

— Разбрано, пет, нула, нула метра. Добре, нека видим дали можем да размърдаме полицията.

— Спипахме ги — гласно помисли Райън.

— Ъ, лейтенант, не мърдайте, сър. — Това беше Брекенридж. Той посегна към колана на Райън и извади автоматичния браунинг. Джек изненадано установи, че го беше пъхнал там с изтеглен ударник и освободен предпазител. Брекенридж свали ударника и пъхна пистолета на мястото му. — Нека се опитаме да мислим за безопасността си, сър. Иначе можете да загубите нещо важно.

Райън кимна доста стеснително.

— Благодаря, Патлак.

— Някой трябва да защитава лейтенантите. — Брекенридж се обърна. — Добре, морски пехотинци, нека не заспиваме!

— Вие сте поставили охрана и на принца? — попита Джек.

— Дори още преди адмиралът да ми нареди това. — Старшината махна с ръка към един ефрейтор, застанал е пушка в ръка на метър от негово височество, като заповедта му беше да стои между него и стрелбата.

Пет минути по-късно три коли на щатската полиция е угасени фарове се приближиха до котвена стоянка шест на морския терминал Дъндалк. Колите бяха паркирани под един от порталните кранове, използвани за пренасяне на контейнери, и петима офицери тръгнаха към стълбата за борда. Един член на екипажа, застанал там, ги спря с жест… опита се. Езиковата бариера не позволяваше добра комуникация. Осъзна, че придружава полицаите, като ръцете му бяха хванати с белезници зад гърба. Старшият офицер от полицията се изкачи по още три стълби и стигна мостика.

— Какво е това!

— А вие кой сте? — попита офицерът, застанал зад една пушка.

— Аз съм господарят на този кораб! — обяви капитан Николай Френза.

— Е, капитане, аз съм сержант Уилям Пауърс от щатската полиция на Мериленд и искам да ви задам няколко въпроса.

— Нямате никакви пълномощия на кораба ми! — отговори Френза. Акцентът му беше смесица от гръцки и някакъв друг език. — Ще разговарям с бреговата охрана и никой друг.

— Искам нещата да ви станат истински ясни. — Пауърс измина разстоянието от метър и половина до капитана, като в ръцете си стискаше пушката „Итака“, дванадесети калибър. — Брегът, към който сте завързали кораба си, принадлежи на щата Мериленд, а тази пушка казва, че имам всички необходими пълномощия. Имаме информация, че една лодка е терористи идва насам и се говори, че са убили няколко души, включително и трима полицаи от щатската полиция. — Той опря цевта в гърдите на Френза. — Капитане, ако те дойдат тук или ако вие още се будалкате с мен тази вечер, знайте, че много сте загазили — разбирате ли ме?

Човекът оклюма. „Значи информацията е правилна. Добре.“

— Във ваша полза е да ни сътрудничите, защото много скоро тук ще има повече полиция, отколкото някога сте виждали. Просто може да се окаже необходимо да имате приятели, господинчо. Ако имате да ми казвате нещо, искам да го чуя сега.

Френза се поколеба, като очите му се местеха между носа и кърмата. Много беше закъсал, повече, отколкото авансовото му заплащане можеше да покрие.

— Има четирима от тях на борда. Напред са, отляво, до носа. Не знаехме…

— Тихо. — Пауърс кимна на един ефрейтор, който вдигна радиотелефона си. — Какво ще кажете за своя екипаж?

— Екипажът е долу, готви се да закара кораба в морето.

— Сержант, бреговата охрана казва, че са на три мили оттук и се движат насам.

— Добре. — Пауърс издърпа чифт белезници от колана си. Той и хората му събраха четиримата дежурни на мостика и ги завързаха към руля и към други две части. — Капитане, ако вие или някой от хората ви вдигне шум, ще се върна тук и ще ви размажа по целия кораб.

Пауърс поведе хората си надолу по стълбата и напред, покрай десния борд. Надстройката на „Констанца“ беше само в задната част. Пред нея палубата представляваше една бъркотия от контейнери, всеки с размерите на ремарке за камион, натрупани по три или четири един върху друг. Между всяка редица имаше пътека, широка може би около метър, и това им позволяваше да се придвижат незабелязано към носа. Сержантът нямаше опит като участник в група за действие в рискови ситуации, но всичките му хора имаха пушки, а и той разбираше от пехотна тактика.