Том Клэнси - Патриотични игри

— Боцман Знамировски, имаме ли кафе на борда?

— Имам чайник в каюткомпанията, сър, но няма кой да го включи.

— Аз ще се погрижа за това — каза Джек. Слезе надолу, зави към левия борд, след това пак надолу. Каюткомпанията беше малка, но кафемашината в нея имаше подходящи размери. Райън я включи и се върна горе. Брекенридж раздаваше спасителни жилетки на всички на борда, което изглеждаше разумна предпазна мярка. Морските пехотинци бяха разпределени на мостика около кабината.

— Кафето ще стане след десет минути — обяви той.

— Повторете, брегова охрана — каза Роби в слушалката.

— Ноември, Алфа, Ехо, Фокстрот, тук е бреговата охрана на Балтимор, чувате ли? Край.

— По-добре.

— Можете ли да ни кажете какво става?

— Следим малка лодка е дължина около девет метра, с десет или повече въоръжени терористи на борда. — Той съобщи мястото, курса и скоростта. — Потвърдете.

— Разбрано. Казвате лодка, пълна с лоши типове и автомати. Вярно ли е това? Край.

— Вярно е, синко. Сега нека спрем глупостите и да се заемем сериозно.

Отговорът беше малко по-сериозен.

— Добре. Имаме петнадесетметров катер, готов да тръгне, а десет минути след него ще пуснем и десетметрова моторница. Това са малки патрулни лодки. Не са оборудвани за бой, сър.

— На борда си имаме десет морски пехотинци — отговори Джексън. — Желаете ли помощ?

— По дяволите, да, точно така, Ехо, Фокстрот. На телефона са полицаите и ФБР, и те също са тръгнали за там.

— Добре. Кажете на хората с петнадесетметровия катер да ни се обадят, когато излязат от пристанището. Нека вашата лодка да ги следи отпред, а ние ще ги гоним отзад. Ако можем да установим накъде е тръгнала целта, искам да се обадите на полицията.

— Лесно можем да го уредим. Нека задействам нещата тук, Ноември. Край.

— Кораб — каза принцът.

— Сигурно — съгласи се Райън. — Същото направиха, когато спасиха онова копеле Милър… Роби, можеш ли да накараш бреговата охрана да ни даде списък на корабите в пристанището?

Вернер и двете групи за спасяване на заложници вече се движеха. Той се чудеше какво беше се объркало и какво беше станало както трябва тази вечер, но това щеше да бъде решено по-късно. За момента беше накарал агенти и полиция да отидат към военноморската академия, за да защитават хората, които той трябваше да е освободил, а групата му беше разпределена в един шевролет „Събърбан“ и две коли на щатската полиция. Колите се движеха на север по шосето за Ричи към Балтимор. Мечтаеше за хеликоптер, но времето беше твърде лошо, а тази вечер всички имаха достатъчно преживявания в хеликоптер. Отново бяха група за действия в условията на големи рискове, нещо, за което ги биваше. Независимо от всичко, което беше се объркало тази вечер, сега имаха голяма група терористи, изкарани на открито…

— Ето списъка на корабите в пристанището — каза по радиотелефона лейтенантът от бреговата охрана. — Много от тях тръгнаха в петък вечер, затова списъкът не е дълъг. Започвам с морския терминал Дъндалк. „Нисан куриер“, японска регистрация, превозва автомобили от Йокохама и сега докара няколко камиона и леки коли. „Вилхелм Шрьонер“, западногерманска регистрация, кораб за превозване на контейнери от Бремен с товар от общ тип. „Констанца“, кипърска регистрация, идва от Ла Валета, Малта…

— Ето го! — каза Райън.

— … по разписание отплава след пет часа. „Джордж Макреди“, американски, пристигна с дървета от Портланд, Орегон. Това е последният кораб там.

— Разкажи ми за „Констанца“ — каза Роби, като гледаше към Джек.

— Пристигнал е натоварен с баласт и е качил предимно земеделско оборудване, както и някои други неща. Отплава преди зазоряване, трябва да гони за Ла Валета.

— Вероятно това е нашият човек — тихо каза Джек.

— Момент, брегова охрана. — Роби се обърна към Джек. — Откъде знаеш това, Джек?

— Не зная, но предполагам. Когато онези копелета освободиха затворника на Коледа, вероятно в Ламанша ги е взел кораб с кипърска регистрация. Смятаме, че оръжията им стигат до тях чрез малтийски търговец, който работи с един южноафриканец, а много терористи минават през Малта — местното правителство е в приятелски отношения с една страна на юг оттам. Малтийците не си цапат ръцете, но много ги бива да замижат, ако парите са добри.

Роби кимна и натисна бутона за говорителя.

— Брегова охрана, оправихте ли нещата с местната полиция?

— Разбира се, Ноември.

— Кажете им: смятаме, че целта иска да отиде на кораба „Констанца“.