Том Клэнси - Червеният заек

— Нашите хора му дават до пет години — каза Хардинг.

— Е, не съм лекар. Ако искаш, изпрати някой твой човек да поговори с Берни, но мисля, че всичко е написано тук. Кети казва, че по очната ябълка може да се разбере наличието на диабет.

— Суслов знае ли за това?

Райън вдигна рамене.

— Добър въпрос, Саймън. Лекарите невинаги казват всичко на пациентите си, а за там това важи още повече. Предполагам, че Суслов се лекува от политически надежден лекар с професионален ранг. При нас това означава, първокласен специалист, който си разбира от работата. Но там…

Хардинг кимна.

— Правилно. Тамошният може да е чел повече Ленин, отколкото Пастьор. Чувал ли си за Сергей Корольов, първия им ракетен конструктор? Много гнусна история. Бедният човечец буквално беше убит на операционната маса, защото двама от старшите хирурзи не се понасяли и единият не си мръднал пръста да помогне на другия, когато момчето започнало да кърви лошо. За Запада вероятно е било добре дошло, но той беше способен инженер, а го убиха поради лекарска некомпетентност.

— Някой плати ли си за това? — попита Райън.

— Ами, никой. И двамата бяха високопоставени политически. Няма кой да ги пипне, освен ако не убият някой от своите, но това едва ли може да се случи. Предполагам, че и двамата имат около себе си компетентни млади хора, които да им покриват гърбовете.

— Знаеш ли от какво се нуждаят в Русия? От адвокати. Не че харесвам преследвачите на линейки, но все някой трябва да следи какво правят.

— Едва ли. Вероятно Суслов не знае тежестта на състоянието си. Така поне смятат медицинските ни консултанти. Той още пиел водка според докладите на ХУМИНТ, а това определено му е противопоказно — Хардинг направи гримаса. — Негов приемник ще е Александров, който е не по-малко гадно копеле от своя покровител. Трябва да попълня досието му.

Хардинг си записа в тефтера.

Колкото до Райън, той се върна към сутрешните сводки, преди да започне работа по официалния си проект. Гриър искаше от Райън да разработи доклад за управленската практика в съветската оръжейна индустрия, за да разбере как — и дали — този отрасъл на съветската икономика функционира. Райън и Хардинг щяха да си сътрудничат в изготвянето на доклада, в който щяха да се използват и американски, и британски сведения. Беше много подходящо за научния опит на Райън. Можеха да го забележат дори по върховете.

Обратното послание се получи в 11:32 часа. В Рим работят бързо, помисли си Зайцев, захващайки се с разшифроването. Щеше да звънне на полковник Рождественски веднага щом приключи. Капитанът погледна стенния часовник. Обедът му щеше да закъснее, но дългът изискваше да пренебрегне къркоренето на червата си. Единствената добра новина бе, че полковник Годеренко беше започнал шифроването от началото на страница 285.

СВРЪХСЕКРЕТНО

НЕЗАБАВНО И СПЕШНО

ОТ: РЕЗИДЕНТА РИМ

ДО: КАБИНЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, ЦЕНТЪРА, МОСКВА

ОТНОСНО: ВАШАТА ТЕЛЕГРАМА 15-8-82-666

ДОБЛИЖАВАНЕ ДО СВЕЩЕНИКА НЕ Е ТРУДНО, БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО. ЩЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ ИНСТРУКЦИИ ЗА ПЪЛНА ПРЕЦЕНКА НА ВАШЕТО ЗАПИТВАНЕ. СВЕЩЕНИКЪТ АНГАЖИРАН С ПРЕДВИДИМИ ПУБЛИЧНИ АУДИЕНЦИИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ, ЗА КОИТО СЕ ЗНАЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ НЕ Е ЛЕСНО, ПОВТ., НЕ Е ЛЕСНО, ЗАРАДИ МНОГОЛЮДНИТЕ ТЪЛПИ, КОИТО УЧАСТВАТ В ПРОЯВИТЕ. ОЦЕНКАТА НА МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ ЩЕ Е ТРУДНА БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАСОКИ. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ФИЗИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ СВЕЩЕНИКА ЗАРАДИ НЕИЗБЕЖНИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ. ТРУДНО Е ДА СЕ СКРИЕ ПРОИЗХОДЪТ НА ОПЕРАЦИЯ СРЕЩУ СВЕЩЕНИКА.

КРАЙ

Ясно, помисли си Зайцев, резидентът не одобрява много тази идея. Дали Юрий Владимирович ще се вслуша в съвета на един разузнавач? Зайцев знаеше, че това не му влиза в работата. Вдигна слушалката и набра номера.

— Полковник Рождественски слуша.

— Капитан Зайцев от Комуникационния център. Има отговор на вашата шест-шест-шест, другарю полковник.

— Идвам веднага — отвърна Рождественски.

Полковникът наистина удържа на думата си и се появи в комуникационния пункт само след три минути. Тъкмо Зайцев беше успял да върне папката с кодовете в архива и да пъхне телеграмата заедно с разшифрования текст в кафяв илик, който подаде на полковника.

— Някой видя ли съобщението? — попита Рождественски.

— Абсолютно никой, другарю — отговори Зайцев.

— Много добре.

Полковник Рождественски си тръгна, без да каже нито дума повече. На свой ред Зайцев напусна работното си място и се отправи към столовата да обядва. Струваше си да се работи в Центъра само заради храната.