Том Клэнси - Червеният заек

Райън си заслужи усмивка изпод мундщука на лулата.

— Много добре, Джак, започваш да схващаш. В много малко от онова, което правят, има смисъл, обективно погледнато. Но не е чак толкова трудно да се предвиди поведението им. Решаваш за себе си каква е разузнавателната акция и след това обръщаш всичко наопаки. Върши работа всеки път — Хардинг се разсмя.

— Но другото, което Сол спомена и което ме тревожи, е, че хора, които държат властта в ръцете си, може да бъдат опасни кучи синове. Те не знаят кога да спрат, нито пък как да използват властта си интелигентно. Предполагам, че така са започнали войната в Афганистан.

— Правилно — кимна Саймън, този път сериозно. — Те са жертва на собствените си идеологически илюзии и не могат да се освободят от тях. Истинският проблем е, че те наистина разполагат с огромна власт.

— Нещо ми се губи в уравнението — каза Райън.

— Всички сме така, Джак. Това е част от работата ни.

Време беше да сменят темата.

— Нещо ново около папата?

— Нищо. Ако Базил разполага с нещо, ще разбера преди обедната почивка. Вълнува ли те?

Джак кимна мрачно.

— Да, проблемът е, ако наистина съзираме реална опасност, какво можем да предприемем? Не можем да му пратим взвод морски пехотинци да го охраняват. Непрекъснато е изложен на показ — имам предвид, че често е на публични места и не можем да го опазим.

— А и хората като него не треперят от страх, нали?

— Спомням си, когато светиха маслото на Мартин Лутър Кинг. Мамка му, не може да не е знаел, че срещу него са насочени пушки. Но не се отказа. Моралът не му позволи да избяга и да се скрие. И в Рим няма да е по-различно, приятел, или на което и място да отиде.

— Движещите се мишени са по-трудни за улучване — отбеляза Саймън не много убедено.

— Не и ако знаеш месец-два предварително къде ще бъде. Ако КГБ реши да гръмне нашия приятел, не мисля, че ще можем да му помогнем.

— Освен ако не го предупредим.

— Върхът! Ще ни се изхили. През главата му е минало какво ли не — нацисти, комунисти, какво друго може да го уплаши? — Райън замълча за миг. — Ако решат да го направят, кой ще натисне спусъка?

— Мисля, че ще го гласуват на пленум на Политбюро. Политическите последици ще са много тежки, за да допуснем, че някой от тях може да действа на своя глава, колкото и да е високопоставен, а и не забравяй, че те действат колективно, никой никъде не мърда без другите, дори Андропов, който е най-независимо мислещият от тях.

— Добре, какво следва от това? Петнайсет души ще трябва да гласуват „за“ или „против“. Петнайсет усти плюс тези на помощниците им и на членовете на семействата им. Доколко може да разчитаме на нашите източници? Дали ще чуем за това, което ще решат?

— Деликатен въпрос, Джак. Страхувам се, че не бих могъл да ти отговоря.

— Не мога, защото не знам, или не мога, защото не ми е позволено? — попита Джак натъртено.

— Джак, разполагаме с източници, за които имам представа, но не мога да ги обсъждам с теб — каза Хардинг, без да прикрие неудобството си.

— Хей, Саймън, разбирам те.

Джак имаше същите проблеми. Например той нямаше право дори да споменава тук думите ТАЛАНТЛИВА КЛЮЧАЛКА, прозвище, с което вече не го наричаха, но това беше „НЕЧУЖД“, т.е. не можеше да се обсъжда с чужденци, въпреки че нямаше начин Саймън и сър Базил да не знаят нещичко за това.

Беше тъпо, тъй като се лишаваха от информация хора, които можеха да се възползват добре от нея. Ако „Уолстрийт“ действаше по този начин, всички в Америка щяха да са под прага на бедността, ядосваше се Джак. Хората или заслужаваха доверие или не. Но играта си имаше правила и Райън ги спазваше. Това бе условието да те допуснат в тази общност.

— Анализът е доста добър — каза Хардинг, преглеждайки данните на Берни Кац на трета страница.

— Берни е страшен — потвърди Райън. — Затова Кети обичаше да работи за него.

— Но той е очен лекар, не психиатър, нали така?

— Саймън, при сегашното ниво на медицината всеки разбира по нещичко от всичко. Говорих с Кети. Диабетната ретинопатия на Суслов показва наличието на сериозен здравословен проблем. Диабетът засяга малкия кръвоносен съд зад очната ябълка и това може да се установи при прегледа. Берни и екипът му успяха да оправят нещата донякъде — невъзможно е да се възстанови напълно, и му върнаха между седемдесет и пет и осемдесет процента от зрението, достатъчно дори да кара кола на дневна светлина, но основният здравословен проблем си остава. Не става дума просто за малкия кръвоносен съд в окото. Проблемът е в целия му организъм. Предполага се, че Червения Майк ще се гътне до две години я от бъбреци, я от сърцето.