Том Клэнси - Червеният заек

— В колежа в Бостън, втори курс. Йезуитите отделят цял семестър на нея — каза Райън, отпивайки дълга глътка. — Независимо дали искаш или не.

— Е, комунизмът е метафизика, приложена безмилостно към реалния свят, а когато нещата не пасват, вината е в чимовете, които не влизат в шибаните дупки. Това може да се окаже доста неприятно за горките чимове. Джо Сталин изби милиони от тях, отчасти по идеологически причини, отчасти заради лудостта и невменяемостта си. Тоя ненормалник е олицетворение на параноята. Хората си плащат, когато ги управляват луди със свитък от правила в ръка.

— Но доколко вярва сегашното политическо ръководство в марксистката теория?

Поклати глава замислено.

— Това е въпросът, Джак. Отговорът е, че ние не знаем, мамка му. Всички те твърдят, че вярват безусловно, но дали е така? — Хардинг млъкна, за да отпие на свой ред. — Само когато им отърва, мисля аз. Но зависи за кого говорим. Например Суслов вярва безрезервно, но останалите? До някаква степен и вярват, и не вярват. Предполагам, че приличат на онези хора, които са имали дълго време навика да ходят на църква всяка неделя, а след това са го изоставили. Част от тях все още вярват, но една по-малка или по-голяма част не. Онова, в което наистина вярват, е, че държавната идеология е източник на тяхната власт и позиции. Така че за пред обикновените хора трябва да изглежда, че вярват, защото вярата е единственото нещо, на което дължат властта и позициите си.

— Интелектуална инерция — зачуди се на глас Райън.

— Точно така, Джак. Първият закон на Нютон за движението.

Част от Райън искаше да възрази на тази гледна точка. Светът трябваше да е по-смислен. Но беше ли? Кой казваше, че трябва? И кой налагаше подобни правила? И толкова ли просто можеше да се обясни? Това, което Хардинг току-що обясни с по-малко от двеста думи, служеше като оправдание за милиарди долари разходи, стратегически оръжия с невъобразима сила и милиони хора, чиито униформи бяха свидетелство за враждебност, която предизвикваше агресия и смърт във време на война или преди война.

Но светът се въртеше около идеи, добри или лоши, и конфликтът между този свят и собствения свят на Райън определяше действителността, в която той работеше, определяше ценностната система на хората, които се бяха опитали да убият него и семейството му. Не беше ли това действителността? Не, нямаше правило, което да заставя света да има смисъл. Хората сами решаваха кое има смисъл и кое не. Така че не беше ли всичко в света въпрос на възприятие? Плод на ума? Какво беше действителността?

С тези въпроси именно се занимаваше метафизиката. Когато Райън учеше в колежа в Бостън, му се струваше толкова чисто теоретична, че не забелязваше нищо общо между нея и действителността. Беше твърде сложна за деветнайсетгодишния Райън да я разбере и също толкова сложна сега, когато е на тридесет и две, осъзна той. Днес обаче оценките се изписваха често с човешка кръв, а не в студентската книжка.

— За Бога, Саймън. Нали знаеш, че ще е много по-лесно, ако вярваха в Бог.

— Тогава, Джак, ще се стигне до нова религиозна война, а този вид войни са кървави, ако не си забравил. Спомни си само кръстоносните походи — един бог срещу друг. Този вид войни са много мръсни. Истински вярващите в Москва смятат, че препускат на гребена на историята и носят съвършенство за човешкия живот. Сигурно откачат, като гледат, че страната им дори не може да се изхрани, но се опитват да пренебрегнат този факт. Но е трудно да се пренебрегне празен корем, нали така? Така те хвърлят цялата вина върху нас и върху „пораженците“ — предателите и саботьорите — в собствената им страна. Такива хора те хвърлят в затвора или ги убиват — Хардинг вдигна рамене. — Лично аз ги смятам за езичници, които вярват в погрешното божество. Така е по-лесно. Изучавал съм политическата им теология, но тя е с ограничена стойност, защото, както казах, много от тях не вярват в същината на системата. Понякога те разсъждават като диваци от руско племе, чиято представа за света е обратна на западните стандарти. Историята им е такава каша, че изучаването й излиза извън западната логика. Те са ксенофоби в най-висша форма, винаги са били по разбираеми исторически причини. Тях винаги са ги заплашвали и от изток, и от запад. Монголите например са стигнали на запад чак до Балтийско море, а германците и французите — до портите на Москва. Те са странни птици, както казваме ние. Едно знам със сигурност — никой човек, който е с всичкия си, не би искал те да са му господари. Жалко наистина. Иначе имат великолепни поети и композитори.