Том Клэнси - Червеният заек

— Нещо като? Как си я представят?

Ако беше преподавател по история или политология, Джим Гриър можеше да бъде едно от най-гадните копелета. По нищо нямаше да отстъпва на отец Тим в университета в Джорджтаун.

— Разбрах въпроса ви, адмирале. Това е заплаха. И те ще я възприемат така. Но не съм сигурен колко сериозна ще им се види. Не е като да вярват в Бог. Техният „Бог“ е политиката, а политиката е просто процес, а не система от идеи, както ние разбираме понятието.

— Джак, трябва да се научиш да гледаш на действителността с очите на врага. Аналитичните ти способности са първокласни, но трябва да поработиш върху въображението си. Това не са акциите и ценните книжа, където си свикнал да работиш с твърди числа, а не с въображаеми. Казват, че Ел Греко е имал астигматизъм и затова е преиначавал образите. И те гледат на действителността през други очила. Ако успееш да погледнеш през тях, няма да имаш равен на себе си, но ти е необходимо въображение. Хардинг много го бива в това. Научи се от него как да проникваш в мозъците им.

— Познавате ли Саймън? — попита Джак.

— Чета анализите му от години.

„Няма нищо случайно, Джак“, помисли си той, макар че не следваше да е изненадан. Това беше вторият му урок за деня.

— Разбрано, сър.

— Не издавай изненадата си, момче.

— Да-да, сър — отговори Райън като новобранец с току-що обръсната глава.

„Няма да допускам подобна грешка в бъдеще“, адмирале. И в този момент Джон Патрик Райън се превърна в истински аналитик от разузнаването.

— Ще се обадя в посолството да ти предадат устройството за телефона. Знаеш как се работи с него, нали? — попита заместник-директорът на разузнаването за всеки случай.

— Да, сър. Знам.

— Добре. Тук при нас е време за обяд.

— Да, сър. Ще поговорим пак утре.

Райън постави слушалката върху вилката и извади картата от цепката на телефонния апарат. След това я прибра в джоба си. Погледна часовника си. Време беше да пуска кепенците. Беше разчистил от бюрото си секретните папки. Към 4:30 ч. следобед една жена с количка ги бе събрала, за да ги отнесе в централния архив. Саймън се върна тъкмо навреме.

— В колко е влакът ти?.

— В шест и десет.

— Ще пийнем ли по бира?

— Може, Саймън.

Стана и последва колегата си през вратата.

За четири минути стигнаха до „Фокс енд Кук“, традиционен пъб на една пряка от Сенчъри Хаус. Като че ли беше прекалено традиционен. Приличаше на реликва от времето на Шекспир с масивните дървени греди и мазилка от хоросан по стените. Сигурно беше за архитектурен ефект. Никоя сграда не би оцеляла толкова дълго. Вътре беше много задимено, а повечето от посетителите бяха с костюми и вратовръзки. Явно елитна кръчма, а постоянната клиентела беше от Сенчъри Хаус. Хардинг го потвърди.

— В тая дупка се разтоварваме. Съдържателят е бивш колега. Тук изкарва много повече, отколкото при нас.

Хардинг поръча две халби тъмно пиво „Тетлис“, без да чака подкана. Сервираха ги веднага. След това той заведе Джак до едно от ъгловите сепарета.

— Е, сър Джон, харесва ли ти при нас?

— Нямам оплаквания засега — той отпи една глътка. — Адмирал Гриър смята, че си много печен.

— Базил го смята за един от най-умните. Готино ли се бачка с него? — попита Хардинг.

— Да-а, голяма работа е. Изслушва те и ти помага да мислиш. Не тропа с крак, ако се издъниш. По-скоро обича да поучава, а не да злепоставя, поне с мене е такъв. На някои от по-старите аналитици им скъсва задниците от работа. Още не съм достатъчно дорасъл за това — Райън замълча. — Предполага се, че ти ще ме обучаваш, Саймън.

Прямотата на въпроса изненада домакина му.

— Не бих се изразил точно така. Аз съм специалист по Съветите. Ти си по-общ, доколкото разбирам.

— Ще чиракувам при теб — отвърна Райън.

— Добре. Какво искаш да знаеш?

— Как да мисля като руснак.

Хардинг се засмя над бирата си.

— Това е нещо, на което всички се учим всеки ден. Номерът е да помниш, че за тях всичко е политика, а политиката, не забравяй никога, е свързана с мъгляви идеи. Особено в Русия, Джак. Не могат да произвеждат реални продукти като автомобили и телевизионни приемници, затова се хващат за всичко, което пасва на политическата им теория, казаното от Маркс и Ленин. А, естествено, Маркс и Ленин не са разбирали бъкел от истинските неща в истинския свят. Същата лудост като при религията, но вместо с мълнии и библейски чуми поразяват еретиците си с разстрел от наказателния взвод. Според техния мироглед всичко, което не върви както трябва, е резултат от политическо изменничество. Тяхната идеология пренебрегва човешката природа и тъй като политическата им теория е нещо като Светото писание, всичко в нея е вярно, грешна е само човешката природа. Както виждаш, няма особена логика в постройката. Учил ли си метафизика?