Том Клэнси - Червеният заек

Базиликата завладя изцяло вниманието му. Нямаше подходяща дума, с която да се опише толкова величествено нещо. За да събере средства за нейното построяване, Църквата бе измислила продажбата на индулгенции, което бе подтикнало Мартин Лутер да протестира пред портите на катедралата, поставяйки началото на Реформацията — нещо, към което монахините в „Сейнт Матю“ се отнасяха с неодобрение. Йезуитите, с които се бе сблъскал по-късно през живота си, я разглеждаха в по-широк контекст, тъй като Обществото на Исус дължеше съществуването си именно на Реформацията — то бе създадено, за да се бори с нея.

За момента това нямаше значение. Базиликата не се поддаваше на описание, но изглеждаше идеалното място за главна квартира на Римокатолическата църква. Влезе вътре и осъзна, че интериорът е още по-внушителен. Спокойно можеха да организират футболни мачове тук. На повече от сто метра навътре се намираше главният олтар, който се използваше само от папата, а под него беше криптата със саркофазите на предшествениците му. Легендата гласеше, че там е погребан и самият Свети Петър. В Евангелието се цитираха думите на Исус: „Върху този камък ще изградя моята църква.“ Е, с помощта на някой и друг архитект и цяла армия работници. Джак се захласна така, сякаш бе влязъл в дома на самия Господ. Катедралата в Балтимор приличаше на беседка в сравнение с тази тук. Огледа се и забеляза група туристи, които също се бяха вторачили в тавана със зяпнали усти. „Как са построили това чудо без метално скеле“ — не можеше да се начуди Джак. Градежът беше изцяло от камък. „Хората от древността наистина са си разбирали от работата“ — размишляваше Райън. Синовете на тези строители сега работеха за „Боинг“ или в НАСА. Продължи да се разхожда още двайсет минути, след което си напомни, че в края на краищата не бе дошъл тук като турист.

Първоначално на това място римляните бяха организирали грандиозни зрелища с надбягвания с двуколки като във филма „Бен Хур“ След това издигнали на мястото старата църква „Свети Петър“, която с времето рухнала. Изграждането на новата базилика продължило век и половина. Тя била завършена през шестнайсети век, спомни си Райън. После той заобиколи отзад, за да огледа още веднъж района. Колкото и да се мъчеше да открие нещо различно, стигна до извода, че първите му впечатления са били правилни. Веднага разбра къде папата се качваше на автомобила си, който обикаляше около площада. Джак определи и мястото, което бе най-уязвимото… Това бе пространство с формата на полукръг с дължина поне двеста метра.

Добре — каза си той. Време е да направим някои анализи. Стрелецът щеше да е професионалист. Професионалистът имаше да решава два проблема: първо, да си избере подходящо място за стрелба; и, второ, да се измъкне жив.

Така че Райън се обърна, за да установи възможните пътища за бягство. Отляво, близо до фасадата на църквата, хората щяха да се скупчат плътно един в друг в желанието си да видят папата, когато излиза. По-нататък пътят, по който щеше да тръгне откритият автомобил, щеше да се разшири донякъде, увеличавайки обсега на стрелбата — нещо, което трябваше да се избегне. Но така или иначе стрелецът щеше да се опита да се измъкне от Вечния град, а най-добрият начин за това бе към страничната улица, където Шарп бе паркирал предния ден. Там човек можеше да остави колата си и ако успееше да се добере до нея, да натисне педала на газта до дупка и да стигне до втора кола, паркирана наблизо, и да се прехвърли на нея, тъй като ченгетата щяха да издирват първата. А Рим беше фрашкан с полицаи, които биха минали и през огъня, за да хванат човека, който би стрелял срещу папата.

Върна се на мястото, от което стрелецът щеше да дръпне спусъка. Едва ли би пожелал да се свре сред най-гъстата част от тълпата. Следователно нямаше да застане близо до църквата. Но нямаше начин да не пожелае да стреля през онази арка. На около шейсет или седемдесет метра. Десетина секунди за прицелването? Вероятно. Щеше да се опита да си осигури максимално добра видимост. Или двойно повече време. Щеше да изкрещи нещо като: „Ето го там!“, за отклоняване на вниманието. После нямаше да е трудно да го идентифицират, но полковник Строков щеше да предпочете в сряда през нощта да спи в София. „Да проверя разписанието на полетите — напомни си Джак. Ако успее да стреля и да се измъкне, едва ли ще се прибере у дома с плуване. Без съмнение ще избере най-бързия начин, освен ако не разполага със сигурно укритие в Рим.“