Том Клэнси - Червеният заек

— Нима? Да опита с нас — изказа на висок глас мислите си Ритър.

— Наистина, Боб. Кога ще го доведем тук? — попита адмирал Гриър.

— Базил поиска още два дни. Да речем, четвъртък следобед. Военновъздушните сили ще пратят свой самолет VC-137. Може да му уредим и първа класа — додаде щедро съдията. В края на краищата нямаше да плаща от собствения си джоб. — Базил е вдигнал по тревога хората си в Рим впрочем, в случай че КГБ реши да свети маслото на папата по-бързо.

— Едва ли, не са толкова ефективни — каза Ритър убедено.

— Аз лично бих си отварял очите, Боб — възрази заместник-директорът на разузнаването. — Юрий Владимирович не е от най-търпеливите.

Гриър не беше първият човек, който обръщаше внимание на тази подробност.

— Знам, но системата им е по-бавна и от нашата.

— Ами българите? — попита Мур. — Очакват, че стрелецът ще е някой си Строков, Борис Строков, предполагаемият убиец на Георги Марков. Опитен убиец според Базил.

— Много е вероятно да използват българи — съгласи се Ритър. — Те са нещо като корпорация по убийствата на Източна Европа, но така или иначе са комунисти, а това означава шахматисти, а не играчи на терена. Още не сме решили по какъв начин да предупредим Ватикана. Ще е разумно ли да поговорим за това с техния нунций?

Никой от тях не бе разполагал с достатъчно време да обмисли този въпрос и сега бе моментът да го повдигнат отново. Папският нунций беше посланикът на Ватикана в Съединените щати. Кардинал Джовани Сабатино бе дългогодишен представител на дипломатическата служба на папата и дълбоко уважаван в Държавния департамент заради своята проницателност и дискретност.

— Как да го направим, че да не компрометираме източника? — зачуди се Гриър.

— Може да кажем, че някои българи са се раздрънкали…

— Трябва да внимаваме с подобни измислици, съдия — предупреди Ритър. — Да не забравяме, че към Държавна сигурност действа въпросният специален отряд. Той е на пряко подчинение на Политбюро и доколкото знаем от нашите източници в района, не оставят нищо черно на бяло. Строков е един от тях или така поне сме чували.

— Тогава да кажем, че партийният им лидер се е изпуснал пред някоя от любовниците си. Известно е, че има няколко метреси — предложи Гриър.

Шефът на разузнаването разполагаше с всякакъв вид сведения за интимните навици на лидерите по света, а българският партиен бос си беше коцкар в истинския смисъл на думата. Разбира се, ако се разчуеше, въпросните жени нямаше да видят бял ден, но прелюбодеянието си имаше цена. От друга страна, българският ръководител беше як пияница и едва ли щеше да си спомни кога и на кого какво е казал.

— Звучи приемливо — изказа мнението си Ритър.

— Кога може да се срещнем с нунция? — попита Мур.

— Какво ще кажете за средата на седмицата? — предложи Ритър.

Имаха цяла седмица пред себе си. Съдията бе зает с обсъждането на бюджета в Капитолия до сряда сутринта.

— Къде?

Не можеха да го поканят при тях естествено. Свещеникът нямаше да се съгласи да дойде. Криеше прекалено много рискове, ако някой забележи. Съдия Мур също не можеше да отиде при нунция. Лицето му бе твърде добре познато във Вашингтон.

— Фоги Ботъм — каза Гриър.

Мур често ходеше на срещи при държавния секретар, а и нунцият не беше непозната личност там.

— Това ще свърши работа — реши шефът на ЦРУ. — Да действаме — каза Мур и се протегна.

Той мразеше да работи в неделя. Дори апелативните съдии почиваха през уикенда.

— Още не знаем какво смята да прави Базил — предупреди Ритър.

— Възложил е на хората си в Рим да се оглеждат. В момента разполага с петима агенти, но утре ще им изпрати подкрепление от Лондон, тъй като има вероятност да ударят още в сряда, когато Негово светейшество се появява на открито.

— Жалко, че не може да се отмени обиколката му из площада, но дори да го уведоми някой, той едва ли ще се вслуша.

— Малко вероятно е — съгласи се Мур.

Той не им предаде думите на Базил, че Райън е заминал за Рим. Ритър щеше да получи пореден пристъп на ярост, а на Мур не му се щеше да си разваля кефа в неделя.

Райън се събуди рано както обикновено, закуси и взе такси до „Свети Петър“. Стана му приятно да се разходи из площада, който представляваше почти правилен кръг, и да се поразтъпче. Изглеждаше му почти странно, че насред столицата на Италианската република беше разположена суверенна държава с официален език латинския. Чудеше се дали на цезарите щеше да им хареса, че последното убежище на техния език беше дадено на институцията, която бе сринала световната им империя. Той естествено не можеше да посети Форума и да се допита до духовете, ако наистина бродеха там.