Том Клэнси - Червеният заек

— Дано да е наблизо — каза Мик Кинг. — Не съм стрелял с проклетото нещо от години.

Това напомни на Джак, че англичаните бяха далеч от американската култура в областта на оръжията, дори службите им за сигурност. Джеймс Бонд беше герой от филмите, напомни си Райън. От всички присъстващи Джак вероятно бе най-добрият стрелец, а той съвсем не беше спец. Револверите, които Шарп щеше да им раздаде, бяха предназначени за военните, без мерници и с „тапицирани“ дръжки. Браунингът на Райън имаше дръжка „Пахмайр“. Те пасват така идеално на дланта, че можеха да минат за ръкавица. Мамка му, нищо в предстоящата мисия нямаше да е като хората.

— Добре. Джон, ти ще си върху колонадата. Разбери по какъв начин може да се качиш и в сряда рано сутринта да си заел позиция.

— Няма проблеми. — Той имаше журналистическа акредитация и това нямаше да е трудно. — Ще помисля как да се вместя във времето.

— Хубаво — отвърна Шарп. — Следобед ще огледаме още веднъж терена. Внимавайте за нещата, които има вероятност да сме пропуснали. Ще сложим един човек на страничната улица, за да наблюдава кога ще се появи Строков. Ако го мернем, ще го следим през всичкото време.

— Няма ли да го спрем веднага? — учуди се Райън.

— По-добре да го оставим да се приближи — отвърна Шарп. — Колкото повече от нас го следят, толкова по-малък е шансът му да се измъкне. Ако го следим изкъсо, Джак, няма да му позволим да направи каквото и да било.

— Смяташ, че ще е толкова предвидим? — притесни се Джак.

— Без съмнение вече е тук. Не е изключено да го зърнем още днес или утре.

— Не бих си заложил ранчото срещу това предположение — възрази Джак.

— Играем с картите, които имаме, сър Джон — отговори Кинг. — И се надяваме на късмета.

Джак осъзна, че не може да каже копче срещу това.

— Ако аз планирах операцията, щях да заложа на простите неща. Най-съществената част от подготовката му ще е тук, на място — Шарп се потупа по главата. — Освен това ще е напрегнат, независимо колко е печен в занаята. Наистина е умен мръсник, но не е шибан супермен. Ключът към успеха му ще е изненадата. Той обаче не може да ни изненада, нали така? А най-големият кошмар за един оперативен агент е да прецака именно елемента на изненада. Тогава цялата му постановка се разпада като счупен часовник. Помнете, ако заподозре и най-малкото нещо, просто ще се измъкне и ще се върне по-късно. От негова гледна точка тази мисия не е ограничена във времето.

— Мислиш ли? — Райън не беше сигурен в това.

— Да, мисля. Ако имаше начин, досега да бяха светили маслото на папата и той вече да си бъбреше с Господ. От Лондон разбрах, че операцията се планира от повече от шест седмици. Явно му трябва време. Бих се учудил, ако вдругиден наистина се случи, но ние трябва да сме подготвени.

— Иска ми се да имам твоята увереност, човече.

— Сър Джон, оперативните агенти разсъждават и действат като оперативни агенти, независимо от каква националност са — каза Шарп, дълбоко убеден. — Мисията ни е много трудна наистина, но ние с него говорим на един език. Ако имаше възможност, той отдавна щеше да е изпълнил задачата си. Съгласни ли сте, господа? — попита той и получи в отговор кимване от всички около масата, освен от американеца.

— Ами ако пропускаме някаква подробност? — попита Райън.

— Възможно е — призна Шарп, — но това е възможност, с която ни се налага да се примирим и да я пренебрегнем. Разполагаме с информацията, с която разполагаме, и трябва да изградим плана си съобразно нея.

— Нямаме голям избор, а, сър Джон? — попита Спароу. — Имаме това, което имаме.

— Така е — съгласи се Райън макар и с неохота. Изведнъж го споходи ужасната мисъл, че може да се готви нещо друго. Ами ако това беше заблуда? Ако някой просто хвърляше фишеци, за да отклони вниманието от истинския план?

Мамка му.

— Какви са тия изпълнения на Райън — развика се Ритър и нахлу в кабинета на съдия Мур.

— Базил сметна, че тъй като операция БЕАТРИКС е на ЦРУ от самото начало, не е зле да изпрати някого от нашите на място, за да наглежда нещата. Не виждам нищо лошо в това — обясни Мур на заместник-директора по операциите.

— За кого, по дяволите, работи Райън?

— Боб, защо не се успокоиш. С какво, мамка му, би могъл да навреди?

— Стига, Артър…

— Успокой се, Робърт — повтори Мур с характерния за съдиите тон.

— Артър — продължи да настоява Ритър вече по-спокойно, — неговото място не е там.

— Не виждам основателна причина, Боб. Никой от нас не очаква да се случи нещо, нали така?