Том Клэнси - Червеният заек

— Да… предполагам — призна Ритър.

— Значи, той просто разширява кръгозора си и като понаучи това-онова, ще стане още по-добър аналитик, не мислиш ли?

— Може би, но не ми харесва, когато някой бюрократ се прави на шпионин. Не е обучен за това.

— Боб, той е бил морски пехотинец — напомни му Мур. А морската пехота на САЩ си има собствен щемпел, независим от този на ЦРУ. — Няма да напълни гащите, бъди сигурен.

— Надявам се.

— А освен това е там да наблюдава нещо, което едва ли ще се случи. А и ще контактува с оперативни агенти. Онова, което ще научи от тях, няма да му навреди.

— Те са британци, не наши — възрази Ритър.

— Същите онези момчета, които измъкнаха Заека вместо нас.

— Добре, Артър, този път ще отстъпя.

— Боб, хабиш толкова много енергия за глупости, вместо да я използваш за нещо полезно.

— Да, съдия, но операциите са моя територия. Искаш ли да включа Рик Нолфи в тая работа?

— Необходимо ли е?

Ритър поклати глава.

— Не мисля.

— Тогава да оставим британците да правят каквото си знаят и да изчакаме спокойно идването на Заека в Ленгли, за да преценим опасността за папата. Съгласен ли си?

— Да, Артър.

И заместник-директорът на оперативния отдел на Централното разузнавателно управление се върна в кабинета си.

Вечерта мина добре. Британците бяха приятна компания, особено когато разговорът се насочи към теми, които не бяха свързани с мисията. Всички бяха женени. Трима от тях имаха деца, а единият очакваше всеки момент да му се роди първото.

— Имаш две деца, доколкото си спомням? — попита Мик Кинг.

— Да, и второто се роди в доста напрегната нощ — отвърна Райън.

— Съвсем си прав — съгласи се Рей Стоунс и се захили. — Как се справи госпожата?

— Поуспокои се, след като малкият Джак се пръкна, но през останалото време от вечерта доста се озори.

— Без съмнение — обади се Кинг.

— Е, как разбрахме, че българите се канят да ликвидират папата? — попита Спароу.

— КГБ го иска мъртъв — отвърна Джак. — Измъкнахме техен служител. На сигурно място е и пее като в „Аида“.

— Достоверна ли е информацията? — продължи да разпитва Кинг.

— Напълно. Смятаме, че ни е доставена върху златен поднос с медено дъно. Сър Базил е сигурен. Затова ви изпрати тук, момчета — уведоми ги Джак за всеки случай, ако не знаеха. — Срещнах се лично със Заека и смятам, че е истински.

— Операция на ЦРУ? — попита Шарп.

Джак кимна.

— Точно така. Имахме проблеми и вашите момчета бяха любезни да ни помогнат. Нямам право да ви казвам повече, съжалявам.

Те проявиха разбиране. А и не желаеха да изложат задниците си на опасност, ако някой се изпуснеше.

— Нещата идват от самия Андропов. Папата им създава неприятности в Полша, нали?

— Изглежда е така. Може да им се струва, че командва повече дивизии, отколкото биха желали.

— Дори и така да е, ми се вижда малко крайно. Как ще погледне светът на едно покушение срещу Негово светейшество? — зачуди се Кинг.

— Явно от това им пука по-малко, отколкото от политическото положение в Полша, Мик — каза Стоун. — И те се страхуват, че папата може да помогне за това. Нещата опират до меча и духа, за които говори Наполеон, Мик. Накрая духът винаги побеждава.

— Да, и аз мисля така, а ние сме в епицентъра на духовния свят.

— За първи път съм тук — каза Стоун. — Наистина е впечатляващо. Трябва да доведа семейството си някой ден.

— Разбират от храна и напитки — отбеляза Спароу. — А как е местната полиция?

— Много ги бива — отвърна Шарп. — Жалко, че нямаме право да поискаме помощ от тях. Те познават терена, това е тяхната енория в края на краищата.

„Да не би тия момчета да са от групата в Дувър?“ — запита се с надежда Райън.

— Том, говори ли с Лондон за радиостанциите?

— Да, Джак. Изпращат ни десет. Слушалки и микрофони за ревер. Късовълнови като онези, които използват в армията. Не знам дали са кодирани, но при всички случаи са сигурни, а и ние ще спазваме определени правила. Поне ще можем да се свързваме ясно помежду си. Утре ще се поупражняваме.

— А в сряда?

— Ще пристигнем към девет сутринта, всеки ще заеме своята позиция и ще наблюдава пристигането на тълпата.

— На това не са ме учили в пехотата — призна Райън.

— Сър Джон — обади се Мик Кинг, — никого от нас не са обучавали на това. Наистина ние сме разузнавачи, но тази работа е по-подходяща за службите за охрана, като например полицейските пристави, които пазят Нейно Величество или премиера, или момчета от вашата Сикрет Сървис. Гаден начин да си изкарваш прехраната.