Том Клэнси - Червеният заек

Не успяха също да открият по-удобно място, откъдето можеше да се стреля по бавно движещ се автомобил. Стигнаха до убеждението, че първоначалните преценки на Райън за тактическите възможности, които мястото предлагаше, са правилни. На Джак му стана приятно отначало, но после осъзна, че ако мисията се прецака, вината ще е негова, а не тяхна.

— Знаеш ли — каза Райън на Мик Кинг — Шарп се бе върнал за малко в посолството по работа, свързана с поста му на заместник-шеф на дипломатическата мисия, — повече от половината посетители ще се скупчат по средата, ето там.

— За нас така ще е по-добре, Джак. Само глупак би стрелял от подобно положение, освен ако не се надява някой да го телепортира на междузвездния кораб „Ентърпрайс“. От там е невъзможно да се измъкне.

— Напълно си прав — съгласи се Джак. — Какво ще кажеш, дали няма да се опита да стреля вътре в църквата, преди папата да се отправи към автомобила?

— Възможно е — каза Майк. — Но това ще означава, че по някакъв начин Строков или някой друг, свързан с него, е проникнал в администрацията на папата и че той може да извърши убийството, когато си пожелае. Според моето скромно мнение да се внедри човек в тази организация е почти невъзможно. Това означава да се поддържа една изключително трудна от психологическа гледна точка маскировка за продължителен период от време. Не — поклати той глава, — аз бих изключил подобна възможност.

— Надявам се да си прав, човече.

— Аз също, Джак.

Всички си тръгнаха към четири часа с отделни таксита, от които слязоха на няколко преки от британското посолство, а остатъка от пътя извървяха пеша.

Вечерята мина мълчаливо. Всеки си имаше своите притеснения и се надяваше, че каквото и да е замислил полковник Строков от ДС, нямаше да се случи през тази седмица и че на другия ден вечерта щяха да си тръгнат за Лондон, без да са преживели никакви неприятности. Едно от нещата, в които Райън се убеди, бе, че оперативните агенти, колкото и опитни да бяха, изпитваха същите притеснения като неговите. Човек се чувства по-добре, когато знае, че и друг някой се безпокои като него. А не беше ли обикновено злорадство? Дали не беше като трескавото очакване преди деня на победата? Не, тях не ги очакваше германската армия. Задачата им беше да предотвратят убийство, а заплахата дори не се отнасяше до тях. Застрашен бе животът на друг човек, който или не подозираше, или не му пукаше, а те се бяха нагърбили доброволно да опазят живота му. Мик Кинг го беше казал съвсем точно при първата им среща. Беше свинска работа.

— Има още новини от Заека — уведоми ги Мур на следобедното заседание.

— За какво става дума?

— Базил казва, че КГБ има дълбоко внедрен агент във Форин Офис и че Заекът им е предоставил достатъчно данни, за да стеснят кръга до четирима заподозрени. МИ-5 вече ги проучвало. Дал им е още информация и за агента КАСИЙ тук, у нас. Работел за руснаците от десетина години. Определено бил съветник на сенатор от Комисията по разузнаването — явно политически съветник. Вероятно е някой, който има достъп до секретна информация. Това означава, че ФБР ще трябва да провери осемнайсет души.

— Какво друго им е казал, Артър? — попита Гриър.

— Излиза, че онова, което съобщаваме на Конгреса във връзка с операциите за КГБ, стига до площад „Дзерджински“ за по-малко от седмица.

— Искам кучия син — обяви Ритър. — Ако е вярно, сме загубили агенти заради него.

А Боб Ритър, каквито и слабости да притежаваше, си пазеше агентите, както мечка гризли си пази меченцата.

— След като отдавна се занимава с това, явно се чувства удобно сред разузнавателната общност.

— А нещо ново за оня тип от флота — НЕПТУН? — спомни си Гриър.

— Нищо, но ще го разпитаме подробно, когато го докарат тук. Може да е всеки. Във флота взеха ли мерки за свръзките и шифрите си?

Гриър вдигна рамене.

— Всеки кораб има свои свързочници. Наредено им е да унищожават документите с шифрите и да сменят кодовете всеки ден. По двама души се занимават с тая работа и всички са проверени.

— Да не забравяме, че все проверени хора са ни забивали ножа досега — напомни им Ритър.

— Обикновено те крадат хората, на които си доверил парите си — намеси се съдия Мур. Той се бе сблъсквал с доста такива случаи в съдебната си практика. — Това е проблемът. Само си представете как ще се почувства Иван, ако разбере за Заека.

— Това е различно — обади се Ритър.

— Браво, Боб — ухили се директорът на ЦРУ. — И жена ми все това ми повтаря цял живот. Изглежда, това е бойният вик на всички жени по света — това е различно. Другата страна също смята, че нейните сили служат на Истината и Красотата, не забравяй.