Том Клэнси - Червеният заек

„Да, бе — помисли се Райън. — Мечтай си.“

Райън изчака на мястото си, докато самолетът спре в района на пристигащите пътници от международните полети. Стълбата на колела се доближи до вратата на самолета, а главният стюард я отвори. Райън и заешкото семейство слязоха първи по стъпалата, откъдето ги отклониха към чакаща наблизо лека кола, вместо да се качат на автобуса с останалите пътници.

Алън Кингшот ги посрещна и подаде ръка.

— Как мина, Джак?

— Като посещение в света на Дисни — отвърна Райън, без следа от ирония в гласа.

— Добре. Сега да ви откараме на някое удобно място.

— Ще ми дойде екстра, приятел. Колко е часът? Четири без петнайсет ли?

Райън още не бе върнал стрелките на часовника си. Великобритания беше един час назад от останалата част на Европа.

— Точно толкова — потвърди оперативният агент.

— По дяволите — реагира Джак.

Беше твърде късно, за да се обади у дома и да предупреди Кети, че се е прибрал. А и това не беше съвсем вярно. Предстоеше първо да играе ролята на представител на ЦРУ на първото интервю със Заека. Вероятно сър Базил се беше спрял на него, тъй като не е достатъчно опитен и следователно нямаше да е ефективен. Но да си гледат работата, той щеше да им даде да разберат кой е глупакът, каза си Райън. Но първо трябваше да поспи. Стресът беше по-уморителен и от бягането. Натоварваше в по-голяма степен сърцето.

През това време в Будапеща трите трупа бяха откарани в градската морга — място, което беше еднакво потискащо и зад желязната завеса, и пред нея. След като удостовериха, че Зайцев е руски гражданин, позвъниха в съветското посолство, където почти веднага разбраха, че въпросният мъж е служител на КГБ. Това предизвика вниманието на резидентурата от другата страна на улицата, срещу хотела, където той бе загинал. Последваха още телефонни обаждания.

Преди пет сутринта професор Золтан Биро бе събуден от унгарската държавна сигурност. Биро беше патолог в медицинското училище „Игнац Земелвайс“. Наречено на името на един от бащите на ембрионалната теория, то привличаше и студенти от Западна Германия. Та професорът получи заповед от вътрешното министерство да направи аутопсия в присъствието на лекаря от съветското посолство.

Първо се захвана с тялото на мъжа. Преди това взеха проби на кръвта от трите трупа и ги отнесоха за анализ в лабораторията.

— Това е овъгленото тяло на мъж, приблизително на трийсет и пет години, ръст около сто седемдесет и пет сантиметра, тегло седемдесет и шест килограма. Цветът на косата не може да се установи, тъй като е изгоряла изцяло при пожара. Първоначалните заключения са, че смъртта е настъпила вследствие на пожар, най-вероятно задушаване с въглероден окис, тъй като по тялото липсват признаци за насилствена смърт.

После започна дисекцията с класически разрез под формата на буквата игрек, за да направи оглед на вътрешните органи.

Преглеждаше сърцето, когато донесоха лабораторните анализи.

— Професор Биро, въглеродният окис и в пробите от трите трупа са далеч над нормата за летален изход — каза гласът по високоговорителя, след което съобщи данните.

Биро погледна руския си колега.

— Искаш ли да направим още нещо? Мога да извърша цялостна аутопсия, но причината за смъртта е повече от ясна. Мъжът няма огнестрелна рана. Ще направим пълен анализ на химията на кръвта, разбира се, но е слабо вероятно да са били отровени. Умрели са при пожара. Ще ви изпратя подробен доклад с лабораторните изследвания по-късно следобед.

Биро изпусна дълбока въздишка.

— Ужасна смърт — заключи той.

— Какво красиво момиченце — забеляза руският интернист.

Портфейлът на Зайцев беше оцелял незнайно как при пожара и в него намериха семейна снимка.

— Смъртта не проявява никога сантименталност, приятелю — каза му Биро.

Като патолог той беше наясно с това.

— Благодаря, другарю професор — каза руснакът и си тръгна, обмисляйки официалния си доклад до Москва.

Тайната квартира беше като палат. Провинциална къща на човек с много пари и с вкус, строена преди век, което личеше от пръв поглед, с гипсова пластика по фасадата и гредоред от дъбов материал, използван някога за строителството на кораби като „Виктория“. Само че закотвени на земята. Намираше се толкова далече от водата, колкото може да се отдалечи човек на този остров.

Явно Алън Кингшот беше идвал тук и преди, тъй като не само ги откара до там, но и ги покани да влязат вътре. Мъжът и жената, които се грижеха за поддръжката, заприличаха на Райън на ченгета, вероятно семейство пенсионирани полицаи. Те любезно придружиха новодошлите гости в красив апартамент. Очите на Ирина Зайцева изскочиха от орбитите си, когато видя луксозната обстановка, която беше впечатляваща дори за стандартите на Райън. Всичко, което Олег Иванович можа да направи, бе да извади бръснарските си принадлежности в банята, да се разсъблече и да се бухне на леглото, а алкохолът му помогна да заспи само след пет минути.