Том Клэнси - Червеният заек

Тя позяпа из магазина около половин час, след което забеляза обекта на щанда за детски дрехи. Обходи целия щанд, спирайки се да разгледа стоките, преди да се доближи до него.

— Добър вечер, Олег Иванич — поздрави тя тихичко, въртейки из ръцете си детско ескимосче за момиченце на три-четири годинки.

— Веселичко, нали?

— Вярно е. Интересува ме дали можете да си вземете няколко дни отпуск.

— Да, мога. Две седмици.

— Казахте, че съпругата ви се интересува от класическа музика, нали така?

— Точно така.

— Има един добър диригент. Казва се Йожеф Рожа. Ще изнася представление в Будапеща в неделя вечер. Най-подходящият хотел, където можете да отседнете, е „Астория“. Намира се близо до гарата и е популярен сред съветските туристи. Споделете с всичките си приятели, че ще пътувате. Приемете от тях поръчки за стоки, които биха искали да им купите от Будапеща. Направете всичко по начина, по който постъпват повечето съветски граждани. Останалото е наша работа — увери го тя.

— Цялото семейство — напомни й Зайцев. — И тримата.

— Разбира се, Олег. Вашият Зайчик ще види куп чудеса в Америка, а и там зимите не са така сурови като тукашните — добави Мери Пат.

— Ние, руснаците, се радваме на зимата — отговори й той, без да крие честолюбието си.

— В такъв случай можете да се установите на място, където климатът е студен като московския, а ако ви се прииска топло време през февруари, просто се качвате на колата или взимате самолета за Флорида и отдъхвате на слънчевия плаж.

— Да не сте туристически агент, Мери? — попита Заекът.

— За вас съм точно това. Удобно ли ви е да предавате информация на съпруга ми в метрото?

— Да.

„Не би трябвало“ — помисли си Мери Пат.

— А каква е най-хубавата ви вратовръзка?

— Синя на червени райета.

— Чудесно, носете я два дни преди да се качите на влака за Будапеща. Бутнете се в него и му се извинете, така ще знаем. Два дни преди да отпътувате от Москва, си сложете синята вратовръзка на райета — повтори тя.

Трябваше да внимава много. Хората често правеха тъпи грешки за най-прости неща дори когато — не, особено когато — животът им бе изложен на опасност. Затова и тя се опитваше да опрости максимално всичко. Само едно нещо за запомняне. Само едно нещо, което трябва да се направи.

— Да, това може да се уреди лесно.

„Значи, си оптимистично копеле, така ли?“

— Отлично. Моля, бъдете внимателни, Олег Иванич — каза тя и се отдалечи.

След пет-шест метра обаче спря и се обърна. В чантата си носеше камера „Минокс“. Изщрака пет кадъра и си излезе.

— Нищо ли не си хареса? — попита я съпругът й, след като се качиха на мерцедеса.

— Не, нищо, което да си заслужава. Най-добре да отидем до Хелзинки да си купим малко зимни дрехи — предложи тя. — Знаеш ли, бих искала да вземем влака до там. Сигурно ще е забавно пътуване. На Еди ще му хареса.

Главният агент повдигна вежди. „Сигурно е по-добре с влака — помисли той. — Няма да изглежда прибързано. С цяла камара куфари, половината празни, за да се натъпчат вътре всички глупости, които ще купиш със своите валутни рубли. Освен ако не се върнеш… а ако Ленгли и Лондон си размърдат задниците, ще се получи върховно бягство от къщи…“

— У дома ли се връщаме, скъпа? — попита Фоли.

„Щеше да е голям цирк, ако КГБ не подслушват апартамента и колата им, а те си играят на тайни агенти“ — каза си той. Е, в най-лошия случай щеше да е добро упражнение.

— Да, стига за днес.

— Мамка му — изруга Базил Чарлстън, вдигна слушалката и натисна три копчета върху апарата.

— Слушам, сър — каза Кингшот, влизайки в кабинета.

— Виж това — Чарлстън му подаде съобщението.

— По дяволите — изруга той на свой ред.

Сър Базил се усмихна.

— Предпочитай винаги простите и очевидните неща, така ли беше?

— Да, сър. И все пак те кара да се чувстваш тъпо — призна той. — Пожар в къщата. По-добър вариант от първоначалната ни идея.

— Е, да ни е за урок. Колко често стават пожари в Лондон, Алън?

— Нямам представа, сър Базил — бе принуден да признае най-старшият оперативен служител на СИС. — Но ще разбера.

— Допитай се до твоя приятел Нолън.

— Утре сутринта, сър — обеща Кингшот. — Поне шансовете ни се увеличават. ЦРУ работи ли също по въпроса?

— Да.

Както и ФБР. Директорът Емил Джейкъбс беше получил вече молбата на момчетата от „другата страна на реката“, както понякога наричаха ЦРУ в официалните кръгове във Вашингтон. Беше доста гнусно. Вдигна телефона и набра пряката линия с директора на ЦРУ.