Но бе твърде късно да се страхува. Да се върне назад би било толкова опасно, колкото и да продължи. Въпросът в крайна сметка опираше до това кой ще го унищожи — страната му или съвестта му, — ако не успееше да изпълни мисията си. А дали в Америка щеше да получи отплата за опита си да направи нещо, което смяташе за правилно? Сякаш се бе озовал в положението на Ленин и на другите герои на революцията: бе съзрял неправда и искаше да я предотврати. Защо? Защото бе негов дълг. И трябваше да вярва, че враговете на страната му разбират правдата и неправдата, както той я разбира. Дали беше така? Американският президент бе обявил родината му за центъра на злото в света. По същия начин говореха в страната му за Америка. Кой бе правият? Кой грешеше? Но неговата страна и неговата служба се канеха да убият невинен човек, а това бе границата, до която можеше да различи доброто от злото.
Олег и Светлана свиха наляво към техния блок и точно в този миг той осъзна окончателно, че връщане назад няма. Не можеше да промени решението си, а само да хвърли заровете и да изчака, за да види какво ще му се падне.
Къде ли щеше да отрасне дъщеря му? Това също зависеше от хвърлените зарове.
Първо се случи в Йорк, най-големия град в Северна Англия. Специалистите по пожарна безопасност предупреждават всеки, който е готов да чуе, че най-маловажният проблем при пожарите е какво ги причинява, тъй като те винаги избухват по една и съща причина. Оуен Уилямс се почерпи една вечер с приятели в любимата си кръчма „Кафявият лъв“, като обърна шест халби тъмно пиво след дългия и уморителен работен ден в дъскорезницата. След като се прибра в апартамента си на третия етаж, му се доспа жестоко, но това не му попречи да включи телевизора и да запали последната за деня цигара. Главата му клюмна върху дебелата възглавница и той успя да дръпне само няколко пъти, преди алкохолът и умората да го приспят. След като се унесе, ръката му се отпусна и цигарата падна върху завивките. Отначало започна да тлее бавно, но след десетина минути белите памучни чаршафи пламнаха. Уилямс се бе развел с жена си година по-рано и сега нямаше кой да го предупреди, че мирише на изгоряло, така че постепенно димът изпълни стаята чак до тавана, а пламъците погълнаха чаршафите и дюшека.
Хората обикновено не умират от пламъците, а по-скоро от дима, както стана с Оуен Уилямс. Димът — специалистите го наричат „изгорели газове“ — се състои от горещ въздух, въглероден окис и сажди, които представляват частички недоизгоряла материя. От всичките компоненти въглеродният окис е най-смъртоносният, тъй като се свързва с червените кръвни телца. Реакцията е по-силна в сравнение с начина, по който хемоглобинът се свързва със свободния кислород, доставян чрез кръвта до различните органи на човешкото тяло. Въздействието му върху човешкото съзнание е като на алкохола — предизвиква еуфория, характерна за лекото пиянство, последвана от кома, а ако се стигне до края, какъвто бе този случай, смърт, причинена от недостиг на кислород в мозъка. Така че Оуен Уилямс не само не се събуди от пожара, но и изпадаше във все по-дълбок и по-дълбок сън, докато накрая се пренесе във вечността на трийсет и две годишна възраст.
Три часа по-късно един негов съсед, който работеше на смени, се прибра вкъщи и усети миризмата на дим в коридора на третия етаж и това го разтревожи. Втурна се към вратата и след като никой не отговори на блъскането, изтича до своя апартамент и набра телефонния номер на пожарната. Тя се намираше само на шест преки от тук. И както става във всяка пожарна по света, огнеборците се измъкнаха от походните си легла, нахлузиха ботушите и защитните си облекла, спуснаха се по металния прът до партера, натиснаха копчетата на автоматичната врата и потеглиха бързо с пожарната кола, последвана от камиона със стълбата. И двамата шофьори познаваха улиците не по-зле от таксиджиите и стигнаха до жилищната кооперация след по-малко от десет минути, а през това време звънът на камбанката ги държеше будни. Пожарната спря и двамата мъже издърпаха свободния край на маркуча до триъгълния пожарен кран със сръчни, добре отработени движения. Мъжете от камиона със стълбата, които имаха за задача преди всичко да издирят и да спасят пострадалите, се втурнаха в сградата. Там откриха, че бдителният съсед, който ги бе извикал, е потропал на всички врати и е събудил съседите си от третия етаж, които бяха напуснали апартаментите си. Той посочи на пожарникаря вратата, която му трябваше, и широкоплещестият мъж я разцепи с два удара на брадвата. Посрещна го гъст облак черен дим, а миризмата, която проникваше през противогаза му, подсказа на опитните му сетива, че е от изгорял дюшек. Слава богу, че дойдохме навреме, каза си той веднага, но миг по-късно установи, че не бе вярно. Всичко в това тъмно утро, включително ранният час, бе против тях. Втурна се към спалнята в дъното, разби прозореца с брадвата, за да изгони дима от стаята, след това се обърна и пред очите му се откри гледка, която бе виждал поне трийсет пъти — очертанията на неподвижно човешко тяло сред дима. В този момент в стаята влязоха двама от колегите му и измъкнаха Оуен Уилямс в коридора.
Читать дальше