Том Клэнси - Червеният заек

Ако Иван знаеше кой е той, защо ще вади козовете си толкова бързо? Така само щеше да предупреди ЦРУ. Не, в шпионажа никой не играеше по този начин.

Ами ако Заекът беше примамка, чиято цел е да разконспирира Фоли, а след това да му пробутва безполезна или фалшива информация? А ако цялата работа беше просто да се разкрие самоличността на главния агент в Москва? Но те не биха се насочили към него, ако не знаят кой е, нали така? Дори КГБ не разполагаше с толкова ресурси да си позволи да следи всеки служител от посолството — беше твърде тромаво и със сигурност щеше да вдигне под тревога персонала в посолството.

Следователно те не можеха да го обработват, без да знаят кой е, а ако знаеха, щяха да се опитат да не се издадат.

Така че Олег Иванович не можеше да е примамка. Той би трябвало да е истински. Нали така?

При всичката си интелигентност и опитност Фоли не можеше да изгради версия, с която да изобличи Заека. Проблемът беше, че не е много разумно.

Но какво в шпионажа въобще можеше да се нарече разумно?

Най-разумното бе да измъкнат тоя тип от тук. Имаха Заек, а Заекът трябваше да избяга от Мечката.

— Не можеш ли да споделиш какво те измъчва? — попита Кети.

— Не.

— Важно ли е поне?

— Да — кимна той. — Да, важно е, но проблемът е, че не знаем доколко е сериозно.

— Нещо, което засяга и мен?

— Не. Не е трета световна война или нещо такова. Но аз наистина не мога да говоря за това.

— Защо?

— Знаеш защо — секретно е. Ти не ме информираш за пациентите си, нали? Защото правилата на лекарската етика го изискват, а при нас правилото е да пазим тайна.

Колкото и да беше умна, Кети все още не можеше да проумее някои неща.

— Мога ли да помогна по някакъв начин?

— Кети, ако можех да споделя с теб, вероятно щеше да предложиш някои идеи. Макар че не съм сигурен. Ти не си психиатър, а именно тази област от медицината има отношение към проблема — как хората реагират при заплаха, каква е мотивацията им, как възприемат действителността и как тези възприятия се отразяват върху поведението им. Опитвам се да влизам в мислите на хора, които не познавам, и да преценя какви действия биха предприели при определени обстоятелства. Изучавал съм човешкото мислене и преди да постъпя в Управлението, но както знаеш…

— Да, трудно е да се проникне в нечий мозък. И знаеш ли какво?

— Какво?

— По-трудно е да разгадаеш нормалните хора, отколкото лудите. Хората понякога може да разсъждават разумно, а да вършат щуротии.

— Заради възприятията си?

Тя кимна.

— Отчасти, но често се дължи на факта, че предпочитат да вярват на измислици.

Думите й накараха Райън да се замисли.

— Добре. Кажи ми нещо за… Йосиф Сталин например. Той е ликвидирал много хора. Защо?

— В някои от случаите причините са били реални, в други — от параноя. Когато е забелязвал истинска заплаха, е действал решително. Но при него е имало тенденция да вижда заплахи, които не са съществували или не са били достатъчно сериозни, за да заслужават убийство. Сталин е живял на границата между лудостта и нормалността и е преминавал през нея като човек върху мост, който не може да реши къде живее. В международната политика е действал разумно, колкото всички останали, но е бил безмилостен и никой никога не е смеел да му каже „не“. Един от лекарите в „Хопкинс“ написа книга за него. Четох я, когато учех във факултета.

— Какво пишеше в нея?

Госпожа Райън вдигна рамене.

— Не беше изцяло убедително. Модерната наука показва, че душевните болести се причиняват от химичен дисбаланс в мозъка, а не от това, че татко ти някога те е шляпал прекалено много или че си заварил майка си в леглото с любовника й. Но ние не можем да изследваме химичния състав в кръвта на Сталин, нали?

— Не. Мисля, че изгориха тленните му останки и поставиха урната… Не си спомням къде — призна Джак.

Май че не беше в Кремълската стена? А може би заровиха ковчега, а не го изгориха? Не си струваше да си напъва мозъка.

— Смешно е. Редица исторически фигури са вършели разни неща, защото са били психически нестабилни. Сега бихме могли да ги оправим с литий и други медикаменти, открити главно през последните три десетилетия. Но в ония времена са познавали само спирта и йода. И може би баенето — добави тя.

— Сигурно и Распутин е имал химичен дисбаланс, а? — зачуди се Джак на глас.

— Вероятно. Не си го спомням добре, не беше ли някакъв откачен свещеник?

— Не свещеник, а мистик. Ако днес беше жив, вероятно щяха да го показват по телевизията като евангелист. Какъвто и да е бил, е погубил династията на Романовите, които и бездруго са били безполезни.