Том Клэнси - Червеният заек

Но в тайните служби като ЦРУ действаха много внимателно, а имаха и резервни варианти за случаите, когато стане напечено, както и извънредни мерки, някои от които бяха крайни, но доказали своята ефективност. За предпочитане бе да не се стига до тях.

— Приключвам — каза тя.

— Добре, Мери Пат, накара ме да се замисля.

С това мозъкът му започна трескаво да пресява най-различни идеи. „Понякога трябва само да го побутна“ — помисли си Мери Пат, но веднъж насочеше ли го човек в правилната посока, превръщаше се в истински Джордж Патън 32 32 Известен спортист по американски футбол, нападател. — Бел. прев. и нищо не можеше да го спре. Зачуди се дали Ед ще може да спи тази нощ. Е, щеше да разбере, нали така?

— Базил те харесва — каза Мъри.

Жените бяха в кухнята. Джак и Дан отидоха до градината уж да видят розите.

— Наистина?

— Да, много.

— Да пукна, ако знам защо — отговори Райън. — Досега не съм свършил никаква работа.

— Твоят колега по стая му докладва за теб всеки ден. Саймън Хардинг е бъдещият шеф, в случай че никой не ти е казал. Затова Базил го взе със себе си на „Даунинг Стрийт“10.

— Дан, мислех, че си от Бюрото, не от Управлението — отбеляза Джак, чудейки се докъде се простираха интересите на аташето по правните въпроси.

— Е, момчетата от царството на свободата са мои хора и аз имам допирни точки с някои от тукашните шпиони.

Дан наричаше момчета от царството на свободата хората от ЦРУ. Джак продължаваше да се чуди към кой клон от правителството всъщност се числеше Дан. Но всичко у него подсказваше, че е „ченге“, ако човек знаеше какво да гледа. Дали не беше някакво сложно прикритие? Не, невъзможно. Дан беше довереникът на Емил Джейкъбс, кроткия и способен директор на ФБР, а това бе твърде далеч от сложно прикритие. Освен това Мъри не разполагаше с агентурна мрежа в Лондон, дали е така?

Дали е така? Нищо никога не е такова, каквото изглежда. Райън мразеше тази страна в работата на ЦРУ, но трябваше да признае, че това държеше мозъка му нащрек. Дори когато пиеше бира в задния двор.

— Приятно е да го чуеш, предполагам.

— Базил не се впечатлява лесно, момчето ми. Но двамата със съдия Мур си допадат взаимно. Харесва и Джим Гриър. Базил цени високо аналитичните му способности, което е съвсем разбираемо.

— Гриър е много умен — съгласи се Райън. — Научих много от него.

— Той е решил да те превърне в една от своите звезди.

— Наистина ли? — Райън понякога се съмняваше.

— Не забелязваш ли колко бързо те бута нагоре? Сякаш си професор от Харвард или кой знае откъде, приятел.

— Не си забравил, че съм завършил колежа в Бостън и университета в Джорджтаун, нали?

— Да, знам. Ние, йезуитските възпитаници, движим света. Но не се надуваме. В Харвард не ги учат на скромност.

„Със сигурност не насърчават възпитаниците си да се занимават с плебейски неща като полицейската работа“ — помисли си Райън. Спомняше си някои от пикльовците в Бостън, които учеха в Харвард. Те си въобразяваха, че владеят света, защото техните татковци им го бяха купили. Райън предпочиташе сам да купува, което без съмнение се дължеше на работническия му произход. Но Кети не приличаше на сополанковците от висшата класа, а беше родена със златна лъжица в устата. Разбира се, никой не смяташе, че е срамно да има син или дъщеря доктор, особено възпитаник на „Джон Хопкинс“. На Райън му мина за миг през ума, че Джо Мюлър може и да не е чак толкова противен тип. Беше отгледал готина щерка. Толкова по-зле, че се държеше като непоносим задник със своя зет.

— Значи ти харесва в Сенчъри Хаус?

— Повече, отколкото в Ленгли. Там се чувствах като в манастир. В Лондон поне живеем в град. Можеш да пийнеш някъде една бира или да напазаруваш през обедната почивка.

— Срам и позор, че сградата се разпада. Подобен проблем имат още няколко сгради в Лондон. Мазилката е дефектна. И фасадата се лющи. Неприятна работа, но изпълнителят отдавна вече не е между живите. А не може да изправиш мъртвец пред съда.

— Никога ли не си го правил? — пошегува се Джак.

Мъри поклати глава.

— Не, досега не съм гърмял по никого. Веднъж бях на косъм, но се размина. И стана добре, защото онзи глупак се оказа невъоръжен. Щеше да е доста трудничко да обясня това пред съдията — добави той, отпивайки от бирата си.

— Как са местните ченгета? — В края на краищата работата на Мъри бе да си сътрудничи с тях.

— Много са печени, наистина. Добра организация, кадърно следствие. Но и уличната престъпност тук не е голяма.