Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Капитане? — Той се обърна. Беше Роджър Томпсън, сонарният офицер.

— Какво има? — Манкузо се откъсна от тактическата разстановка, с която беше ангажирано вниманието му от няколко дни. Томпсън стоеше в задната част на каютата. До него беше застанал Джоунс с табела за писане и нещо, което приличаше на магнетофон.

— Сър, Джоунси има нещо, което мисля, че следва да видите.

Манкузо не искаше да го безпокоят — удължаването на вахтата винаги беше за сметка на търпението му. Обаче Джоунс изглеждаше развълнуван и изгарящ от силно желание.

— О кей, елате тук с планшета.

Планшетът с маршрута на „Далас“ беше нова машинария, скачена с БК-10 16 16 Бордовият компютър — б. пр. и екран като телевизионен монитор, голям около един квадратен метър. Изображението се движеше в унисон с придвижването на „Далас“. Това правеше хартиените карти морално остарели, но въпреки това те се пазеха. Те не можеха да се счупят.

— Благодаря, капитане — каза Джоунс по-стеснително от обикновеното. — Знам, че сте доста зает, но ми се струва, че попаднах на нещо. Онзи аномален сигнал, който ни се случи преди два дни, все ме безпокоеше. Трябваше да се сменя след гюрултията, която вдигнаха другите руски подводници, но имах възможността да се върна на него три пъти, за да се уверя, че не е изчезнал. Четвъртият път вече го нямаше, затихна. Искам да ви покажа какво открих. Сър, може ли да върнете маршрута назад до мястото, когато това се случи? Маршрутната схема беше свързана чрез интерфейс с БК-10 и оттам с корабната инерционна навигационна система (КИНС). Манкузо собственоръчно въведе с клавишите командата. Така беше се получило, че вече не можеха да се местят по маршрута без компютърна команда… Курсът на „Далас“ светна във вид на извита червена линия с курсорни маркировки на интервали през петнадесет минути.

— Великолепно! — реагира Джоунс. — Досега не бях виждал как става това. Точно така. О кей. — Джоунс измъкна шепа моливи от джоба си. — Така, аз хванах сигнала в 09:15 часа или там някъде, а пеленгът беше около две-шест-девет. Той постави молива с гумичката, насочена към позицията на „Далас“, а върхът — на запад към целта. — След това в 09:30 часа пеленгът беше две-шест-нула. В 09:48 беше две-пет-нула. Капитане, в тези координати се проявява някаква грешка. Беше труден за засичане сигнал, но грешките трябва да се усреднят. И точно тогава се вдигна тая руска гюрултия, трябваше да ги проследя, но накрая се върнах около 10:00 часа и пеленгът беше две-четири-две. — Джоунс постави друг молив, насочен по линията на изток, изобразяваща пътя на „Далас“, който подводницата беше изминала, отдалечавайки се от брега на Исландия. — В 10:15 часа пеленгът беше две-три-четири, а в 10:30 — две-две-седем. Последните две местоположения не са сигурни, сър. Сигналът вече беше почти изчезнал, а аз не можех да го фиксирам съвсем добре. — Джоунс вдигна поглед нагоре. Изглеждаше притеснен.

— Дотук добре. Отпусни се, Джоунс. Запали цигара, ако искаш.

— Благодаря, капитане. — Джоунс измъкна цигара и я запали с газова запалка. Никога не беше се държал така в присъствие на капитана. Знаеше, че Манкузо е толерантен и разбран командир — когато наистина имаш какво да му кажеш. Не беше човек, който обича да си пилее времето, и беше дяволски сигурно, че и сега не искаше да прави това. — О кей, сър, значи трябва да определим дали той е бил много далече от нас, нали така? Искам да кажа, че трябва да се е намирал между нас и Исландия. Затова да предположим, че е бил на половината разстояние. Тогава маршрутът му е бил ето такъв. — Джоунс нагласи още няколко молива.

— Почакай, Джоунси. Откъде започва маршрутът?

— А, да. — Джоунс отвори и разлисти таблицата си. — Вчера сутринта или през нощта, няма значение кога е било, след като ми свърши вахтата, това нещо започна да ме човърка, затова използвах придвижването ни навътре от брега за базова линия, за да проследя курса му. Сега вече знам, капитане. Прочетох в дневника. Лесно се прави, също както правехме в школата, за да определим местоположението на звездите. В първи курс имах обучение по астрономия.

Манкузо едва не изпъшка. За първи път чуваше, че това било лесно, но като разгледа цифрите и диаграмите на Джоунс, разбра, че той го е направил вярно.

— Продължавай.

Джоунс измъкна от джоба си калкулатор „Хюлет Пакард“ и нещо, което приличаше на карта от списанието „Нешънъл Джиографик“, осеяна със забележки и знаци с молив.

— Сър, искате ли да проверите изчисленията ми?