Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Съдия Мур пусна сънлива усмивка.

— Да, генерале. Ако това е шарлатания, то тя е подготвена дяволски добре. На доктор Райън бе наредено да подготви краткото си изложение, приемайки сведенията за достоверни. Ако не са, отговорността е моя. — „Бог да те поживи, господин съдия“ — каза си Райън, питайки се доколко чист може да е източникът УИЛОУ. — При всички случаи, господа, ние ще трябва да отговорим на тази съветска активност независимо дали анализите ни са точни или не — продължи съдията.

— Имате ли потвърждение, господин съдия? — поиска да знае президентът.

— Да, сър, работим по въпроса.

— Добре. — Президентът седеше изпънат в стола си и Райън забеляза, че гласът му става по-решителен. — Съдията е прав. Ние трябва да реагираме независимо от истинските им намерения. Господа, Съветският флот се е отправил към брега ни. Какъв ще бъде нашият отговор?

Пръв отговори адмирал Фостър.

— Господин президент, в момента флотът ни излиза в морето. Всичко, което може да плава, е вече извън пристанищата или ще бъде до утре вечер. Отзовахме самолетоносачите си от Южния Атлантик и вече предислоцираме ядрените си подводници, за да посрещнем тази заплаха. От тази сутрин започнахме да насищаме въздушното пространство над сухопътните им войски с патрулни самолети Р-ЗС „Орион“, подкрепяни от английските „Нимрод“, действащи от Шотландия. Генерале? — обърна се Фостър към Хилтън.

— В момента наши самолети Е-ЗА от типа АУАКС обикалят над тях заедно с орионите на Дан и се придружават от изтребители Ф-15 „Ийгъл“ на база в Исландия. До петък по това време ще имаме ескадрила от бомбардировачи В-52, действащи от военновъздушната база „Лоринг“ в Мейн. Ще бъдат въоръжени с ракети „въздух-земя“ тип „Харпун“ и ще се въртят над руснаците на смени. Нищо агресивно, нали разбирате? — засмя се Хилтън. — Само ще ги накараме да разберат, че се интересуваме. Ако продължат да се приближават, ще предислоцираме някои тактически авиационни средства на източния бряг и, което ще иска вашето одобрение, можем тихичко да активизираме част от националната гвардия и запаса.

— А колко тихо ще го направиш? — попита Пелт.

— Доктор Пелт, ние разполагаме с редица съединения на националната гвардия, които по план трябва да отлетят като рутинна тренировка от този петък в Нелис, щата Невада. Вместо в Невада ще отидат в Мейн. Базите са достатъчно големи и принадлежат на стратегическото въздушно командване. Напълно са обезпечени.

— Колко самолетоносача са ни подръка? — попита президентът.

— В момента само един, сър. „Кенеди“. Миналата седмица демонтираха една от главните турбини на „Саратога“ и за подмяната й ще е необходим цял месец. „Нимиц“ и „Америка“ сега са в Южния Атлантик. „Америка“ се връща от Индийския океан, а „Нимиц“ тръгва към Тихия. Лош късмет. Можем ли да отзовем самолетоносач от Източно Средиземно море?

— Не — поклати глава президентът. — Тая кипърска история все още пари. Трябва ли наистина? Ако нещо… неприятно се случи, ще можем ли да се справим с наземните им сили само с това, което ни е подръка?

— Да, сър — незабавно отговори генерал Хилтън. — Доктор Райън го каза — Атлантика е наш океан. Само военновъздушните сили ще разполагат с повече от пет хиляди самолета за тази операция и други три или четиристотин от флота. Ако се разгърми, съветският флот бързо ще свърши.

— Разбира се, ние ще се опитаме да го избегнем — промълви президентът. — Тази сутрин изплува първият доклад от пресата. Малко преди обед ни се обади Бъд Уилкинс от „Таймс“. Ако американският народ разбере твърде скоро какво може да стане… Джеф?

— Господин президент, да допуснем за момент, че анализът на доктор Райън е точен. Не виждам какво бихме могли да направим — обади се Пелт.

— Какво? — изпусна се Райън. — Аз, ъъъ, моля за извинение, сър.

— Но ние не можем просто така да отмъкнем руска подводница.

— Защо не? — настоя Фостър. — По дяволите, имаме достатъчно от танковете и самолетите им.

Останалите се съгласиха.

— Самолет с екипаж от един или двама е едно нещо, адмирале. Атомна подводница с двадесет и шест ракети и екипаж от над сто човека е нещо съвсем друго. Естествено, ще можем да дадем убежище на дезертиралите офицери.

— И така, казвате, че ако това нещо доплува в Норфолк — включи се Хилтън, — ще им го върнем. Господи, хора, то носи двеста бойни глави! Някой ден те могат да ги използват против нас, знаете ли? Сигурни ли сте, че искате да ги върнем?