Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Това са милиард долара, генерале — каза Пелт неуверено.

Райън видя президентът да се смее. За него се говореше, че обича оживените разисквания.

— Господин съдия, какви са правните усложнения?

— Това е морско право, господин президент — за пръв път Мур изглеждаше притеснен. — Никога не съм се занимавал с морски закони освен в юридическия факултет. Морското право е „Jus gentium“ — един и същи правов кодекс е теоретически валиден за всички държави. Американските и английските военноморски съдилища редовно се позовават на своите постановления. Но що се отнася до правата, приложими към един бунтовнически екипаж, нямам никакво понятие.

— Съдия, ние не се занимаваме с метеж или пиратство — отбеляза Фостър. — Мисля, че точният термин е „barratry“ 13 13 Измама или неизпълнение на задълженията от част от офицерите или екипажа, нанесли щети на собственика (мор.) — б. пр. . Метежът е бунт на екипажа срещу законните власти. Измяната на офицерите се нарича „Barratry“. Както и да е. Аз не мисля, че трябва да губим времето си в празни дрънканици, когато се отнася до ядрени оръжия.

— Защо не, адмирале? — замисли се президентът. — Както каза Джеф, това е много скъпа играчка, тяхна собственост от юридическа гледна точка и те ще разберат, че е при нас. Мисля, че приехме, че не целият екипаж е в играта. Ако е така, онези, които не участват в бунта или каквото и да било друго, ще поискат да се върнат вкъщи, след като всичко свърши. И ще трябва да ги пуснем, нали?

— Ще трябва ли? — шареше по бележника си генерал Максуел. — Ще трябва ли?

— Генерале — каза твърдо президентът, — ние няма, повтарям, няма да участваме в заточението или убийството на хора, чието единствено желание е да се върнат вкъщи при семействата си. Ясно ли е? — Погледът му обиколи масата. — Ако те разберат, че тя е при нас, ще си я поискат обратно. И ще разберат, че е при нас, от екипажа, който ще поиска да се върне у дома. При всички случаи, как бихме могли да я скрием, каквато е голяма?

— Може би ще успеем — обади се безучастно Фостър, — но, както казвате, екипажът усложнява нещата. Предполагам, ще успеем да я разгледаме.

— Искаш да кажеш да извършим карантинна проверка, да я прегледаме дали е годна да плава и, може би, да се уверим, че не прекарват тайно наркотици в страната? — ухили се президентът. — Мисля, че можем да го уредим. Но да не изпреварваме събитията. Има още много неща да се свършат, преди да стигнем до този проблем. Какво правят съюзниците ни?

— Англичаните вече изпратиха един от самолетоносачите си. Ще можем ли да го използваме, Дан? — попита генерал Хилтън.

— Ако ни го дадат назаем, да. Едва що завършихме противолодъчното си учение на юг от Бермудите и англичаните се проявиха добре. Можем да използваме „Инвинсибъл“, четирите съпровождащи кораба и трите ударни подводници. На групировката е заповядано да се върне с възможно най-голяма скорост.

— Те запознати ли са със случая? — попита президентът.

— Не, докато не се ангажират в него. Тази информация е едва от няколко часа. — Мур не издаде, че сър Базил разполага със собствено ухо в Кремъл. Самият Райън не знаеше подробности, но бе дочул някои откъслечни слухове. — С ваше разрешение помолих адмирал Гриър да бъде готов да отлети за Англия и уведоми министър-председателя им.

— Защо просто не изпратите…

Съдия Мур поклати глава.

— Господин президент, тази информация… да кажем, че трябва да се предаде единствено на ръка.

Насядалите около масата вдигнаха вежди.

— Кога тръгва?

— Още тази вечер, ако поискате. От Андрюс тази нощ има два полета с VIP. Конгресмени. — Беше обичайният сезон на ваканции след края на сесиите — Коледа в Европа, командировки в търсене на факти.

— Генерале, разполагаме ли с нещо по-бързо? — попита президентът Хилтън.

— Можем да изровим един VC-141. „Локхийд Джетстар“, бърз почти колкото VC-135, и можем да го имаме до половин час.

— Давайте!

— Слушам, сър. Веднага ще се обадя. — Хилтън се изправи и приближи до телефона в ъгъла.

— Господин съдия, кажете на Гриър да стяга багажа си. На самолета ще го чака писмо от мен, което да предаде на министър-председателя. Адмирале, искаш ли „Инвинсибъл“?

— Да, сър.

— Ще ти го уредя. Друго, какво ще кажем на хората си в морето?

— Ако „Октомври“ успее да доплува, няма да е необходимо, но ако ще трябва да се свържем с нея…

— Извинете, господин съдия — намеси се Райън, — по-вероятно е да се наложи. Техните ударни подводници сигурно ще стигнат брега ни преди нея. Ако това стане, ще трябва да я предупредим, макар и само за да спасим дезертиращите офицери. Подводниците им имат заповед да я открият и потопят.