Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Защо? — попита президентът.

Вместо Райън отговори адмирал Фостър.

— Господин президент, времето там през този сезон е изключително лошо. Дори и ние не планираме учения при тези условия.

— Май си спомням, че току-що завършихме учение на НАТО, адмирале — подметна Пелт.

— Да, сър, на юг от Бермудите, където времето е много по-добро. С изключение на противолодъчното учение близо до Британските острови, „Пъргав делфин“ беше проведено изцяло в нашата половина на гьола.

— Добре, да се върнем обратно към целта на флота им — заповяда президентът.

— И тъй, сър, може изобщо да не е учение. Би могло да е наистина. Може да е начало на конвенционална война срещу НАТО и първата стъпка да е прекъсване на морските съобщителни линии. Ако е така, те са постигнали вече пълна стратегическа изненада и сега я демонстрират, действайки така явно, че не ни оставят възможност да не я забележим или да реагираме със сила. Освен това няма съответстваща активност в другите им видове въоръжени сили. Армията, военновъздушните сили, с изключение на самолетите за морско наблюдение, и флотът им в Пасифика са заети с рутинни тренировъчни операции.

— Накрая, би могло да е опит да ни провокират или отклонят, привличайки вниманието ни върху това, докато се подготвят да ни изненадат на друго място. Ако е така, правят го по странен начин. Ако се опитваш да провокираш някого, не го правиш в предния му двор. Атлантикът, господин президент, е все още наш океан. Както можете да видите от картата, ние имаме бази в Исландия, на Азорите, по целия си бряг от край до край. Имаме съюзници от двете страни на океана и можем да установим въздушно преимущество над целия Атлантик, ако го поискаме. Флотът им е многоброен, по-голям от нашия в някои критични райони, но те не могат да прехвърлят сили както ние, поне засега, и не до брега ни. — Райън отпи глътка вода.

— И така, господа, имаме съветска ракетна подводница в открито море, когато всички останали и в двата океана са отзовани. Техният флот е в открито море със заповед да потопят тази подводница и явно я преследват в наша посока. Както казах, това е единственото заключение, което подхожда на сведенията.

— Колко хора има на подводницата, докторе? — попита президентът.

— Предполагаме, че са сто и десет или приблизително толкова, сър.

— Така, сто и десет мъже са решили да дезертират в Съединените щати по едно и също време. Не е чак толкова лоша идея — отбеляза иронично президентът, — но е малко вероятна.

Райън беше готов за отговор.

— Това има прецедент, сър. На осми ноември 1975 година съветската ракетна фрегата „Сторожевой“ от клас „Кривак“ се опита да избяга от Рига, Латвия, на шведския остров Готланд. Политическият офицер на борда й Валери Саблин оглави метеж на редническия състав. Затвориха офицерите си в кабините им и хукнаха от пристанището. Почти бяха постигнали целта си. Атакуваха ги по въздух и вода и ги принудиха да спрат на по-малко от петдесет мили от шведските териториални води. Още два часа и щяха да успеят. Саблин и още двадесет и шест човека бяха осъдени и разстреляни. Доста време след това получавахме доклади за отделни бунтове на съветски военноморски съдове, особено подводници. През 1980 година съветска ударна подводница от клас „Ехо“ изплува до японския бряг. Капитанът твърдеше, че на борда избухнал огън, но на направените от наши и японски военноморски самолети за наблюдение снимки не се виждаха дим или обгорели отпадъци, изхвърлени от подводницата. Въпреки това екипажът даде достатъчно свидетелства за наранявания, което потвърждава извода, че на борда е имало вълнение. От няколко години получаваме подобни, непълни доклади. Допускам, че настоящият е краен случай, тъй като заключението ни не е лишено от прецеденти.

Адмирал Фостър бръкна в един от джобовете на куртката си и извади пура с пластмасов мундщук. Очите му хвърлиха искри иззад пламъка на кибритената клечка.

— Знаете ли, почти съм готов да повярвам.

— В такъв случай искам да ни кажете защо, адмирале — настоя президентът, — защото аз все още не съм.

— Господин президент, повечето бунтове се ръководят от офицери, не от редници и сержанти. Причината е, че редниците и сержантите просто не знаят как да управляват кораб. Освен това офицерите имат преимуществото на образованите да знаят, че успехът на неподчинението е възможен. Тези два фактора са далеч по-изразени в съветския флот. Ами ако в това имат пръст само офицери?