Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Ето защо, докато не научим какво точно е писал капитан Рамиус, ние не можем да направим изводи по тези модели на активност. Може да се окаже, че те очакват той да тръгне в наша посока. Като се има предвид, че вероятната му скорост е между десет и тридесет възела, той би могъл да е някъде от тук, под Исландия, до ето тук — съвсем близо до нашия бряг. Ще забележите, че и в двата случая той успешно е избегнал засичане от четирите ни бариери от звуковоразузнавателни системи…

— Чакай малко. Ти каза, че те са издали заповед до корабите си да потопят една от подводниците им?

— Да, господин президент.

Президентът погледна директора на ЦРУ.

— Надеждна ли е информацията, господин съдия?

— Да, господин президент, вярваме, че е сигурна.

— Добре, доктор Райън, ние всички чакаме. Какво може да се очаква от този Рамиус?

— Господин президент, нашето заключение от тези разузнавателни сведения е, че „Червения октомври“ възнамерява да се предаде на Съединените щати.

Стаята потъна за момент в пълна тишина. Райън можеше да долови тихото жужене на вентилатора в прожекционния апарат, докато Националният съвет за сигурност разсъждаваше по току-що чутото. Той постави ръцете си върху катедрата, за да не позволи на десетте зяпнали го мъже да забележат треперенето им.

— Това е много интересно заключение, докторе — усмихна се президентът. — Защити го.

— Господин президент, няма друг извод, който да съответствува на тези сведения. Най-сериозното нещо, разбира се, е отзоваването на другите ракетни подводници. Никога преди не са го правили. Като добавим този факт към издадените заповеди да потопят най-новата си и мощна ракетна подводница и че душат насам, човек остава с убеждението, че според тях тя е напуснала забранения район и е тръгнала към нас.

— Много добре. Какво друго би могло да бъде?

— Сър, възможно е той да е писал, че ще изстреля ракетите си по нас, по тях, по китайците или просто по някой друг.

— Но ти не мислиш така?

— Не, господин президент. Ракетата СС-Н-20 има обсег на действие от шест хиляди мили. Това означава, че той може да порази всяка цел в Северното полукълбо от момента, в който напусне пристанището. Той разполагаше с шест дни, за да го направи, но не стреля. Още повече че ако е заплашил да пусне птичките си, ще е трябвало да се сети за възможността руснаците да потърсят съдействието ни за откриването и потопяването му. В края на краищата, ако нашите наблюдателни системи засекат пуск на ядрени ракети в която и да е посока, нещата ще станат много напечени, и то много бързо.

— Ти знаеш, че той би могъл да пусне птичките си в двете посоки и да започне трета световна война — отбеляза министърът на отбраната.

— Да, господин министър. В този случай ще си имаме работа с напълно луд човек — всъщност повече от един. На нашите ракетни подводници има по петима офицери, които трябва да се съгласят и действат единодушно, за да пуснат ракетите си. Съветите имат същия брой. По политически причини мерките им за сигурност на ядрените бойни глави са дори по-усложнени от нашите. Петима или повече мъже и всички да искат края на света? — тръсна глава Райън. — Това изглежда доста невероятно, сър, и, пак повтарям, Съветите ще имат достатъчно благоразумие да ни уведомят и потърсят помощта ни.

— Наистина ли мислиш, че ще ни съобщят? — попита доктор Пелт. Тонът му издаваше мислите.

— Сър, това е повече психологически въпрос, отколкото технически, а аз се занимавам основно с техническо разузнаване. Някои от мъжете в тази стая са се срещали с руските си колеги и имат възможност да отговорят по-добре от мен на този въпрос. Все пак отговорът ми на въпроса е „да“. Това е единственото разумно нещо, което биха могли да направят, защото, макар и да не ги считам за напълно разумни по нашите стандарти, те си имат свои. Не си падат по хазарт с високи залози.

— Кой ли пък си пада — отбеляза президентът. — Какво друго би могло да бъде?

— Няколко неща, сър. Би могло просто да бъде голямо военноморско учение, целящо да изпита способността им да прекъснат морските ни съобщителни линии и нашата възможност за отговор — с един куршум два заека. Отхвърляме тази възможност по няколко причини. Много малко време измина от есенното им морско учение „Червена буря“ и използват само ядрени подводници — дизелови подводници не са привлечени. Явно бързината е от решаващо значение в действията им. А и на практика те не провеждат големи учения по това време на годината.