Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Измамили са ни. Акустичната сигнатура на „гъсеницата“ е уникална, другарю. Американците са я хванали и сега тя е наоколо. Ние трябва да я разрушим.

— Не. Трябва да се свържем с Москва и да искаме инструкции.

Замполитът е добър комунист, но е бил офицер на надводен кораб и не разбира от подводници, помисли Туполев.

— Другарю замполит, ще ни трябват няколко минути докато стигнем повърхността, може би десет или петнадесет да изпратим съобщение в Москва и още тридесет, докато получим отговор от Москва, ако има такъв, а те ще поискат потвърждение. Общо час, два или три. Дотогава „Червения октомври“ ще изчезне. Все още са валидни първоначалните ни заповеди и нямаме време да се свързваме с Москва.

— Ами ако грешите?

— Не греша, другарю — просъска капитанът. — Ще впиша доклада си за контакта в корабния дневник, както и предложенията си. Ако забраните изпълнението им, вашата забрана също ще бъде вписана. Аз съм прав, другарю. Ще падне вашата глава, не моята. Решавайте!

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм!

— Много добре — сви знамената замполитът. — Как ще го направите?

— Колкото се може по-бързо, преди американците да са ни унищожили. Отидете на поста си, другарю. — Двамата се върнаха в командния пункт. Шестте носови торпедни апарата на „Коновалов“ бяха заредени с направлявани по кабел 533-милиметрови торпеда „Марк С“, които трябваше да бъдат насочвани към целта.

— Сонар, претърсете пред нас с активните системи! — заповяда капитанът.

Мичманът натисна бутона.

— Ай! — рязко завъртя главата си Джоунс. — Шкипер, удариха ни с импулсен сигнал. Отляво, по средата на корпуса, може би малко напред. Не беше от нашите, сър.

— Командир, тук сонар, „Алфа“ хвана ядрената подводница. Пеленгът на „Алфа“ е едно-девет-две.

— Право напред две трети! — веднага заповяда Ууд.

— Право напред две трети, тъй вярно!

Двигателите на „Поджи“ се събудиха с гръм за живот и витлото й заблъска черната вода.

— Разстояние седем хиляди и шестотин метра. Ъгъл на издигане нула — докладва мичманът. И така, това беше подводницата, която бяха изпратени да уловят, помисли той. Току-що беше надянал каска с вградени телефонни слушалки и ларингофон, която му позволяваше да докладва направо на капитана и офицера за управление на огъня.

Старпомът беше и старши на отделението за управление на огъня. Той бързо въведе данните в компютъра. Беше въпрос на елементарно изчисление на координатите на целта.

— Имаме отговор за торпеда едно и две.

— Пригответе се за стрелба.

— Наводнявам апаратите. — Старпомът сам премести превключвателите, протягайки се покрай старшината. — Външните врати на торпедните апарати са отворени.

— Проверете отново стрелковото решение! — заповяда Туполев.

Началникът на сонарното на „Поджи“ беше единственият, който чу краткотрайния шум.

— Командир, тук сонар, „Алфа“… тя току-що напълни с вода торпедните си апарати, сър! Пеленг на целта едно-седем-девет.

— Решението потвърдено, другарю капитан — докладва старпомът.

— Огън едно и две! — заповяда Туполев.

— Изстрелване едно… изстрелване две.

„Коновалов“ потрепери два пъти, когато зарядите от сгъстен въздух изхвърлиха електрически задвижваните торпеда.

Джоунс чу пръв.

— Високооборотни витла, от лявата ни страна! — извика той силно и ясно. — Торпеда във водата, от лявата ни страна!

— Рул наляво! — заповяда Рамиус на руски.

— Какво? — попита Райън.

— Наляво, рул наляво! — удари с юмрук Рамиус по парапета.

— Пълен ляв, направи го! — подкани го Манкузо.

— Пълен ляв рул, тъй вярно! — Райън завъртя кормилото и го задържа в крайно положение.

Рамиус трескаво въртеше индикатора за флангова скорост.

— Две „рибки“ във водата — каза Палмър. — Азимутът се променя отдясно наляво. Повтарям, торпедният азимут се променя бързо отдясно наляво и при двете „рибки“. Насочени са по ракетната подводница.

„Далас“ също ги чу. Чембърс заповяда завой наляво. Веднъж пуснати, торпедата ограничаваха възможностите му и той постъпи според американските правила за такива случаи: „Бягай встрани и то много бързо!“

— Трябва ми курс! — поиска данни Райън.