Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Да видим дали сонарният ви оператор ви ще може да засече нещо — предложи Рамиус.

— Добре. — Манкузо направи няколко крачки към задната част на подводницата. — Джоунси, виж какво има там!

— Слушам, сър, но няма да е лесно при тая апаратура. — Той вече бе настроил сензорните антени в посоката на двете съпровождащи ги американски подводници. Джоунс нагласи слушалките и започна да настройва усилвателя. Никакви сигнални процесори, никаква система за обработка на сигналите, а и преобразувателите не струваха нищо! Но времето не беше подходящо да се ядосва. Съветските системи се управляваха по електромеханичен път за разлика от компютърно управляваните, с които беше свикнал. Бавно и внимателно пренасочи комплекта рецептори в купола на сонара отпред. Дясната му ръка въртеше пакет цигари, а очите му бяха плътно затворени. Не забеляза Бугаев, който седна до него.

— Какво знаем, старши? — попита Чембърс.

— Имам азимут и нищо друго. „Поджи“ го опипа целия, но нашият приятел намали мощността на двигателя си, след като го шибна, сигналът и ми се загуби. „Поджи“ получи силен отразен сигнал от него. Вероятно е доста наблизо, сър.

Чембърс беше станал заместник-командир едва четири месеца преди това. Беше буден и опитен офицер, подходящ кандидат за командир, но едва на тридесет и три години, със стаж на подводница само през тези четири месеца. Година и половина преди това той беше реакторен инструктор в Айдахо. Черната работа, която вършеше като пръв помощник на Манкузо, и задължението му да поддържа строга дисциплина на борда го караха да се чувства по-несигурен в себе си, отколкото би искал. Сега кариерата му бе заложена на карта. Знаеше точно колко е важна задачата им. Бъдещето му зависеше от решенията, който трябваше да вземе.

— Можете ли да локализирате само с един импулс?

Хидроакустикът са замисли за момент.

— Не е достатъчно за стрелково решение, но ще ни даде нещичко.

— Само един импулс, хайде!

— Слушам! — Ръцете на Лавал пробягаха по пулта и задействаха активните елементи.

Туполев трепна. Беше действал прибързано. Трябваше да изчака, докато го подминат, но пък, от друга страна, ако беше изчакал твърде много, щеше да му се наложи да се раздвижи. Сега и трите чужди лодки висяха някъде наоколо почти неподвижни.

Четирите подводници се движеха само колкото да поддържат дълбочинния контрол. Руската „Алфа“ се беше насочила на югоизток, а четирите общо образуваха приблизително трапецовиден боен ред, отворен към открития океан. „Поджи“ и „Далас“ се намираха на север от „Коновалов“, а „Червения октомври“ — на югоизток.

— Някой току-що я удари с импулсен сигнал — прошепна Джоунс. — Азимут приблизително северозапад, но шумът, който тя вдига, е много слаб, за да я засечем. Сър, ако трябваше да се хвана на бас, бих казал, че е съвсем наблизо.

— Как го разбра? — попита Манкузо.

— Чух насочения импулс… само един сигнал за определяне на разстоянието според мен. Беше от „BQQ-5“. След това се чу отражението му от целта. С математически изчисления могат да се получат няколко решения, но истината е, че тя е между нас и приятелите ни и малко на запад. Зная, че не е много сигурно, сър, но е най-доброто, което имаме.

— Разстояние десет километра, може би по-малко — отбеляза Бугаев.

— Това също е доста несигурно, но е толкова добра изходна точка, колкото и всички останали. Данните са оскъдни. Съжалявам, шкипер. Това е най-доброто, което можем да направим — каза Джоунс.

Манкузо поклати глава и се върна в командния пункт.

— Какво става? — попита Райън. Всички уреди за управление на крилата бяха в крайно положение за поддържане на дълбочината. Той все още не бе схванал сериозността на ситуацията.

— Наоколо се върти вражеска подводница.

— С каква информация разполагаме? — намеси се Рамиус.

— Много оскъдна. На северозапад е установен контакт, разстояние неизвестно, но вероятно не е голямо. Със сигурност зная само, че не е някоя от нашите. От Норфолк казаха, че този район е прочистен. Това оставя само една възможност. Дрейфуваме ли?

— Дрейфуваме — повтори Рамиус, вдигна телефона и издаде няколко заповеди.

Двигателите на „Октомври“ работеха с мощност, осигуряваща придвижването на подводницата с малко повече от две мили, едва достатъчни да се поддържа посоката на движение, но недостатъчни за запазване на дълбочината. Със съвсем слабата си положителна подемна сила „Октомври“ дрейфуваше нагоре към повърхността с няколко метра в минута въпреки регулировката на плоскостите за потапяне.