Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

„Червения октомври“ премина покрай „Далас“ в 15:00 часа, след като получи последния сигнал, че наоколо е чисто. Екипажът й беше изморен и се надяваше да пристигнат в Норфолк два часа след залеза на слънцето. Райън се чудеше кога най-рано ще може да отлети обратно за Лондон. Страхуваше се, че ЦРУ може би щеше да поиска да го разпита надълго и нашироко. Манкузо и членовете от екипажа на „Далас“ се питаха дали ще могат да видят семействата си, макар и да не разчитаха особено на това.

— Мисля, че каквото и да е това, то е голямо, много голямо. Курсът му ще го доведе на по-малко от пет километра от нас.

— „Охайо“, както съобщиха от Москва — отбеляза Туполев.

— Звучи като двувитлова подводница, другарю капитан.

— „Охайо“ е с едно витло. Знаеш го.

— Да, другарю. Въпреки всичко ще е при нас до двадесет минути. Другата ударна подводница се движи с над тридесет възела. Ако продължат по този начин, тя ще ни е подминала с петнадесет километра.

— А другият американец?

— Дрейфува като нас на няколко километра навътре в морето. Нямам точното разстояние. Бих могъл да го напипам с активния сонар, но това…

— Ясно ми е какво ще последва — сопна се Туполев и се отдалечи към командния пункт.

— Наредете на инженерите да имат готовност. Всички ли са на бойните си постове?

— Да, другарю капитан — потвърди старпомът. — Имаме отлична позиция за стрелба по американската щурмова подводница — тази, която се движи. Максималната скорост, която е развила, я прави лесна цел за нас. Другата можем да засечем за секунди.

— Добре, за разнообразие — засмя се Туполев. — Ще видиш какво можем да направим, когато обстоятелствата ни помагат.

— И какво е то?

— Когато големият ни подмине, ще го доближим и ще пръснем задника му. Те изиграха своята част. Сега е наш ред. Инженерите да увеличат мощността. Съвсем скоро ще ни трябва пълна мощност.

— Ще вдигнем шум, другарю — предупреди го старпомът.

— Вярно е, но нямаме друг избор. Десет процента мощност. Може би от „Охайо“ няма да чуят, нито пък от близката щурмова подводница…

— Откъде дойде това? — настрои пулта си началникът на сонарните оператори. — Командир, тук сонарно, имам контакт, азимут две-три-нула.

— Тук команден пункт, разбрано — потвърди незабавно капитан II ранг Ууд. — Можете ли да го квалифицирате?

— Не, сър. Току-що се появи. Шум от реактор и повишаване на мощността, съвсем слаб, сър. Не мога да различа сигнатурата на реактора… — завъртя той регулатора за усилване на максимум. — Не е от нашите. Шкипер, мисля, че май си имаме работа с „Алфа“.

— О, страхотно! Веднага сигнализирай на „Далас“! Началникът незабавно изпълни заповедта, но „Далас“, която се носеше с тридесет и два възела, пропусна петте бързи импулсни сигнала. „Червения октомври“ се намираше на осем мили встрани.

Джоунс неочаквано затвори плътно очите си.

— Г-н Бугаев, предайте на шкипера, че току-що улових няколко импулсни сигнала.

— Няколко?

— Повече от един, но не успях да ги преброя.

Командир Ууд бързо взе решение. Инструкциите бяха да се изпращат тясно насочени, слабомощни хидроакустични сигнали, за да се сведе до минимум опасността от разкриване на собственото местонахождение. Но „Далас“ не ги беше хванал.

— Максимална мощност, шефе! Ударете „Далас“ с всичко възможно.

— Тъй вярно! — Началникът бутна контролните си уреди на пълна мощност. След няколко секунди системата беше готова да изпрати стокиловатова струя от енергия.

Пинг — пинг — пинг — пинг — пинг!

— Ай! — възкликна старшият сонарен оператор Лавал. — Команден пункт, тук сонар, сигнал за опасност от „Поджи“!

— Всички машини стоп! — заповяда Чембърс. — Пълна тишина!

— Всички машини стоп! — Лейтенант Гудмън препредаде заповедта една секунда по-късно. Смяната при реактора в задната част на подводницата намали консумацията на пара, понижавайки температурата на реактора. Това даде възможност на неутроните да избягат от реактора, забавяйки бързо реакцията на делене.

— Когато скоростта спадне до четири възела, преминете на скорост една трета — нареди Чембърс на дежурния, отправяйки се към сонарния отсек. — Френчи, данните ми трябват веднага!

— Все още се движим твърде бързо, сър.

— Капитан Рамиус, мисля, че трябва да намалим скоростта — прояви благоразумие Манкузо.