Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Куентин разглеждаше данните, изпратени по цифровата връзка от двата самолета „Орион“. Една осакатена ракетна подводница, американската „Джорджия“, се беше отправила към Норфолк след турбинна повреда, ескортирана от две ударни лодки. Бяха я държали в открито море, по думите на адмирала, заради руската активност по брега и планът сега беше да я приберат в базата, да я ремонтират и върнат обратно колкото се може по-бързо. „Джорджия“ носеше двадесет и четири ракети „Трайдънт“ — значителна част от цялата възпираща сила на страната. След заминаването на руснаците ремонтът й придобиваше първостепенна важност. Можеха вече спокойно да си я приберат, но искаха първо „Орион“ да огледат дали някоя руска подводница не е останала в общата суматоха.

Един „Р-ЗВ“ кръжеше на триста метра височина на около петдесет мили югоизточно от Норфолк. Бордовите прибори не отчитаха нищо, нито топлинна сигнатура по повърхността, нито забележими нарушения на магнитното поле на земята, въпреки че при едно от прелитанията си самолетът мина на по-малко от сто метра от позицията на „Алфа“. Корпусът на „Коновалов“ беше направен от немагнитен титан. Един хидроакустичен буй падна на седем мили южно от позициите й, но също не успя да засече шума от реактора й. Данните непрекъснато бяха предавани в Норфолк, където оперативният щаб на Куентин ги въвеждаше в компютъра му. Проблемът беше, че не всички съветски подводници бяха включени в сметките.

Е, помисли командирът, това е. Някои от лодките се бяха възползвали от удобния случай да пропълзят встрани от планираното местоположение. Той беше докладвал, че съществува макар и минимална възможност една или две от тях да продължават да блуждаят наоколо, въпреки че нямаше доказателства. Чудеше се какво прави CINCLANT. Той имаше вид на страшно доволен от нещо. Операцията против съветския флот беше проведена доста добре според видяното от него, а освен това имаше и една мъртва „Алфа“. Колко ли време щеше да трябва на „Гломар Експлорър“ да влезе в строя и да я извади? Той се питаше дали ще има късмета да хвърли поглед на останките. Какъв удобен случай!

Никой не приемаше сериозно текущата операция. В това имаше някакъв смисъл. Ако „Джорджия“ действително се връщаше с повреден двигател, тя щеше да се движи бавно, а една бавна „Охайо“ вдигаше шум като девствен женски кит, решен да запази девствеността си. И ако CINCLANT толкова много се интересуваше от това, нямаше да повери операцията по прочистване само на два „Р-ЗВ“, пилотирани от запасняци. Куентин вдигна слушалката на телефона и набра номера на оперативния отдел на CINCLANT, за да предаде отново, че няма признаци за вражеска дейност.

Райън погледна часовника си. Бяха изминали вече пет часа — много време за седнал в стол. Бързият поглед върху картата му показа, че осемчасовата оценка е била оптимистична или той не ги беше разбрал. „Червения октомври“ следваше линията на шелфа и скоро щеше да започне да завива на запад към Вирджиния Кейпс. Може би щяха да им трябват още четири часа. Не можеше да бъде по-рано. Рамиус и Манкузо изглеждаха прекалено изморени. Всички бяха изморени. И вероятно най-изморени бяха хората в машинното отделение, или не — готвачът. Той разнасяше непрекъснато кафе и сандвичи на всички. Руснаците изглеждаха озверели от глад.

„Далас“ задмина „Поджи“ с тридесет и два възела, изскачайки отново отпред, а „Октомври“ ги следваше на няколко мили. На капитан II ранг Уоли Чембърс, който беше поел управлението, не му харесваше да се движи сляпо по време на тридесет и петминутното препускане, независимо от твърдението на „Поджи“, че всичко е чисто.

От „Поджи“ забелязаха преминаването им и се завъртяха, за да може страничната й антена да проследи движението на „Червения октомври“.

— Доста е шумна при двадесет възела — заяви шефът на сонарното отделение на „Поджи“ на другарите си. — „Далас“ не вдига толкова шум дори при тридесет.

— Шум на юг — съобщи мичманът.

— Какъв по-точно? — Туполев бе висял при вратата в продължение на часове, правейки черен живота на сонарните оператори.

— Много е рано да се каже, другарю капитан. Но курсът е постоянен. Приближава се насам.

Туполев се върна в командния пункт и заповяда да намалят още повече мощността на реакторните системи. Първоначално бе решил съвсем да ги спре, но за включване на реактор трябваше време, а все още не можеше да се определи колко далеч е откритата цел. Капитанът изпуши три цигари, преди отново да отиде при сонара. С нищо нямаше да помогне, ако изнервя мичмана. Човекът беше най-добрият му оператор.