Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Сигналът не се повтори — не се съгласи с него Рамиус. Вторият насочен сигнал ги беше пропуснал, а „Далас“ още не бе препредал сигнала за опасност, защото продължаваше да се движи с голяма скорост, която не му позволяваше да засече „Октомври“ и да предупреди екипажа й.

— Окей, сър, „Далас“ намали мощността.

Ууд захапа горната си устна.

— Добре, я да открием копелето! Шефе, максимална мощност! — върна се той при контролните прибори. — Всички по бойните си постове! — Две секунди по-късно прозвуча алармения звънец. „Поджи“ вече се намираше в повишена готовност и след четиридесет секунди всички постове бяха заети. Заместник-командирът, капитан II ранг Том Рейнолдс, пое функциите на координатор на огъня. Групата му от офицери и техници очакваше постъпването на данни, които да въведат в компютъра „Марк-117“ за управление на огъня.

Сонарният купол при носа на „Поджи“ изстрелваше потоци от звукова енергия във водата. Петнадесет секунди след като започна, на екрана пред старши сонарният оператор Палмър се появи първият обратен сигнал.

— Командир, тук сонарно, имаме положителен контакт, азимут две-три-четири, разстояние пет километра и половина. Вероятна класификация „Алфа“ според сигнатурата на реакторната уредба — докладва Палмър.

— Дайте данни за стрелба! — заповяда Ууд.

— Слушам! — Рейнолдс наблюдаваше въвеждането на данните, докато друга група офицери с хартия и молив правеха планшет върху картната маса. Компютър или не, решението трябваше да се дублира, въпреки че данните тичаха по екрана му. Четирите торпедни апарата на „Поджи“ съдържаха две противокорабни ракети „Харпун“ и две торпеда „Марк-48“. Полезни в момента щяха да бъдат само торпедата. „Марк-48“ беше най-мощното торпедо на въоръжение — управлявано по кабел и способно да намери целта със собствения си активен сонар, то можеше да се движи с над петдесет възела и носеше половинтонна бойна глава. — Шкипер, имаме решение и за двете „риби“. Време на придвижване четири минути, тридесет и пет секунди.

— Сонар, излъчете импулсен сигнал — заповяда Ууд.

— Тъй вярно, импулсен сигнал излъчен, сър. — Палмър спря захранването на активните системи. — Положителен-отрицателен вертикален ъгъл на целта — почти нула, сър. Тя е почти на нашата дълбочина.

— Много добре, сонар. Следете я непрекъснато. — Сега вече Ууд имаше местонахождението на целта си. Понататъшното излъчване на сигнали щеше само да разкрие собствената му позиция.

— „Поджи“ излъчи импулсен сигнал по нещо. Получиха ответен, азимут едно-девет-едно, приблизително — каза старши сонарният оператор Лавал. — Там има друга подводница. Не зная каква. Мога да различа шумовете от реакторната уредба и парата, но това не е достатъчно за сигнатура.

— Щурмовакът продължава да се движи, сър — докладва старши сонарният оператор Палмър.

— Шкипер — вдигна Рейнолдс поглед от хартията, — курсът й я води между нас и целта.

— Ужас! Право напред една трета, рул двадесет градуса наляво! — Ууд тръгна към сонарното, докато заповедите му се изпълняваха. — Включете и бъдете готови да чукнете здраво ядрената подводница с акустичен сигнал.

— Тъй вярно, сър — зае се Палмър с контролните си прибори. — Готово е, сър.

— Улучете го! Не искам този път да пропуснете!

Ууд наблюдаваше как указателят на курса върху сонарния планшет се люлее. „Поджи“ завиваше бързо, но не достатъчно, за да го удовлетвори. „Червения октомври“ — само той и Рейнолдс знаеха, че тя е руска, докато екипажът се губеше в догадки — се приближаваше много бързо.

— Готово, сър.

— Удряй!

Палмър удари с юмрук импулсния контролен прибор.

Пинг — пинг — пинг — пинг — пинг!

— Шкипер! — извика Джоунс. — Сигнал за опасност!

Манкузо скочи към сигнализатора, преди Рамиус да успее да реагира, и завъртя циферблата на „всички машини стоп“. След това погледна Рамиус:

— Извинете, сър.

— Няма нищо — смръщи се Рамиус над картата. Телефонът иззвъня миг по-късно. Той вдигна слушалката и говори няколко секунди на руски, преди да я постави обратно.

— Казах им, че имаме проблем, но не знаем какъв е.

— Съвсем точно — приближи се Манкузо до Рамиус пред картата. Шумът на двигателите утихваше, макар и не достатъчно бързо, както се искаше на американеца. „Октомври“ беше тиха за руска подводница, но прекалено шумна за него.