Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Експлозията бе разрушила външния корпус — обвивка от лека стомана. Пространството зад нея представляваше напълнен с вода баластен резервоар във формата на пчелна пита, разделена от клетъчни прегради, изградени през два метра. Зад резервоара бяха разположени балони със сгъстен въздух. Следваха акумулаторите на „Червения октомври“ и вътрешния корпус. Торпедото беше попаднало в центъра на стоманена плоча от външния корпус, на разстояние от заваръчните шевове. Силата на експлозията беше пробила дупка с диаметър около три метра и половина и беше разкъсала половин дузина въздушни балони, при което голяма част от енергията й се беше разсеяла. Накрая беше успяла да повреди и тридесет от големите никел-кадмиеви акумулаторни клетки. Руските инженери ги бяха поместили преднамерено на това място, макар и да знаеха, че ще бъдат трудно достъпни за обслужване, зареждане и най-вече ще бъдат подложени на замърсяване от морската вода. Но всичко това беше дреболия в сравнение с постигнатото допълнително усилване на корпуса. Акумулаторите бяха тези, които спасиха „Червения октомври“. Ако не бяха те, силата на експлозията щеше да се съсредоточи върху вътрешния корпус. Вместо това тя беше силно намалена от пластичната защитна система, която нямаше западен аналог. В заваръчния шев на вътрешния корпус се беше появила пукнатина и през нея в радиозалата пръскаше вода сякаш от маркуч под високо налягане. По вътрешния корпус нямаше други повреди освен тази пукнатина.

В командния пункт Райън успя бързо да заеме отново мястото си и се опита да определи дали приборите продължават да работят. Чуваше как водата плиска в предното помещение, но не знаеше какво да направи. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше, че не трябва да се поддава на паника.

— Какво да правя?

— Още ли си жив? — Лицето на Манкузо изглеждаше сатанински на червената светлина.

— Не, да го вземат дяволите, мъртъв съм… какво да правя?

— Рамиус? — Манкузо погледна капитана, в чиято ръка проблясваше фенерче, взето от подпора на преградната стена.

— Надолу, към дъното! — Рамиус взе телефона и повика машинното отделение, за да заповяда да спрат двигателите. Мелехин вече го беше сторил.

Райън бутна ръчката напред. „В дяволска подводница с дяволска дупка в нея ти заповядват да слезеш надолу!“, помисли той.

— Здрав удар, другарю капитан! — докладва мичманът. — Двигателите й спряха. Чувам шумове от пропукване на корпуса, дълбочината й се променя. — Той изпрати няколко допълнителни импулса, но не получи отговор. Експлозията беше разбъркала водата, предизвиквайки силни смущения. Океанът тътнеше. Бяха се образували милиарди мехурчета, които създаваха „озвучена зона“ около целта, която бързо я скриваше. Активните му импулси се отразяваха от облака от мехурчета, а пасивната му подслушвателна способност беше силно намалена от повтарящите се тътнежи. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че едно от торпедата е улучило, а може би и двете. Той беше опитен мъж, опитал се да различи кое е шум и кое сигнал, и беше възстановил правилно по-голямата част от случилото се.

— Един на нула за лошите — каза началникът на сонарното. „Далас“ се движеше прекалено бързо, за да може да използва сонара си както трябва, но експлозията не можеше да се пропусне. Целият екипаж я долови през корпуса.

В щурмовия пункт Чембърс нанесе местоположението им върху картата на две мили от мястото, където се бе намирала „Червения октомври“. Другите офицери в помещението се взираха безизразно в приборите пред себе си. Десет от приятелите им моряци бяха току-що ударени, а врагът се намираше от другата страна на стена от шум.

— Забавете до една трета — заповяда Чембърс.

— Право напред една трета — повтори дежурният в машинното отделение.

— Сонар, дайте ми някакви данни — нареди Чембърс.

— Работим върху тях, сър. — Старши сонарният оператор Лавал се напрягаше да проникне в смисъла на това, което чуваше. Десет минути по-късно скоростта на „Далас“ беше паднала под десет възела. — Командир, тук сонар, ядрената подводница понесе едно попадение. Не чувам двигателите й…, но не се чуват и никакви шумове от разрушаване. Повтарям, сър, никакви шумове от разрушаване.

— Можеш ли да чуеш „Алфа“?

— Не, сър, водата гъмжи от всякакви гадости.

Лицето на Чембърс се изкриви в гримаса. Ти си офицер, каза той на себе си, плащат ти, за да мислиш. Първо, какво става? Второ, какво ще направиш ти? Обмисли добре, после действай!