Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Джоунси, дай ми пеленг! — извика Манкузо.

— Три-две-нула, сър. Приближават се две „риби“ — веднага отвърна Джоунс, зает с контролните прибори, за да определи азимута. Знаеше, че няма място за грешки.

— Рул на три-две-нула, Райън — заповяда Рамиус, — ако успеем да завием толкова бързо.

Много благодаря, помисли сърдито Райън, наблюдавайки как жирокомпасът преминава с щракване през три-пет-седем. Рулят беше в крайно положение и при внезапното увеличаване на мощността на двигателите на „гъсеницата“ той усети как потръпването му се предаде обратно през кормилото.

— Приближават две „риби“, пеленг три-две-нула, потвърждавам постоянен азимут — докладва Джоунс, много по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Започваме, приятелчета…

На тактическата й карта бяха нанесени „Октомври“, „Алфа“ и двете торпеда. „Поджи“ се намираше на четири мили на север от района на действието.

— Можем ли да стреляме? — попита заместник-командирът.

— По „Алфа“? — Ууд поклати категорично глава. — Не, дявол да я вземе! С това нещата няма да се променят.

Двете торпеда „Марк С“ се движеха с четиридесет и един възела, което беше малка скорост, но позволяваше по-лесно да бъдат направлявани от сонарната система на „Коновалов“. Трябваше да стигнат до целта за шест минути, една от които вече беше изтекла.

— Окей, достигам три-четири-пет, освобождавам рул — докладва Райън.

Манкузо мълчеше. Рамиус използваше тактика на обръщане към торпедото, с която той не беше напълно съгласен. Но навярно Рамиус знаеше какво могат руските „риби“. Манкузо разчиташе това да е така.

— Задържам на три-две-нула, капитане. — Очите на Райън не мърдаха от жироиндикатора, като че ли това имаше някакво значение. Едно тъничко гласче в мозъка му го поздравяваше, че беше отишъл в тоалетната още преди час.

— Райън, надолу, плоскости за потапяне максимално надолу!

— Пълно надолу. — Райън бутна ръчката в крайно положение. Страхуваше се, но повече се боеше да не оплеска нещо. Трябваше да приеме, че двамата капитани знаят какво правят. За него нямаше избор. Е, помисли той, поне едно нещо зная със сигурност. Насочваните торпеда могат да бъдат измамени. Както насочените към земята радарни сигнали, така и сонарните импулси могат да бъдат потиснати, особено ако търсената подводница е близо до дъното или повърхността, откъдето импулсите се отразяват. Ако „Октомври“ се гмурнеше в дълбокото, тя щеше да се загуби в непроницаем мрак, при условие че успееше да го направи достатъчно бързо.

— Другарю капитан, целта промени положението си. Сега е по-малка! — съобщи мичманът.

Туполев се замисли. Познаваше из основи съветската военна доктрина и знаеше, че Рамиус е написал голяма част от нея. Марко ще постъпи, както е учил всички нас да правим, помисли Туполев: „Обръщаш се към приближаващото се оръжие, за да намалиш до минимум прицелното напречно сечение и се гмуркаш към дъното, за да се загубиш в объркващите обратни сигнали.“ — Целта ще се опита да се гмурне към дъното. Бъдете нащрек!

— Тъй вярно, другарю! Може ли да стигне дъното за толкова кратко време? — попита старпомът.

Туполев прерови паметта си за характеристиките на „Октомври“.

— Не, не може да потъне толкова дълбоко за толкова кратко време. Наша е! — „Съжалявам, стари приятелю, но нямам друг избор“, помисли той.

Райън се сгърчваше всеки път, когато плясъкът от сонарния бич проехтяваше през двойния корпус.

— Не можете ли да го заглушите, или да направите нещо друго? — настоя той.

— Търпение, Райън — опита се да го успокои Рамиус. Никога преди той не се беше изправял пред истински бойни глави, но се беше упражнявал стотици пъти да го прави. — Искам първо да си помисли, че сме му в ръцете.

— Имате ли макети? — попита Манкузо.

— Четири, в торпедното помещение отпред, но нямаме торпедаджии.

И двамата капитани запазиха спокойствие, забеляза Райън с горчивина от позициите на собствения си уплашен малък свят. Никой от тях не показваше страх пред колегата си. Но и двамата бяха обучени за това.

— Шкипер! — извика Джоунс — Две „риби“, постоянен азимут три-две-нула, току-що се активираха. Повтарям, „рибите“ са активни, по дяволите, звучат като четиридесет и осмици. Шкипер, звучат като „Марк-48“.

Рамиус го очакваше.