Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Началникът на Военноморския отдел в академията обичаше да представя Марко като „нашия изпитател на подводници“. Учебните часове на Рамиус станаха първостепенна атракция не само за морските офицери в академията, но и за много други, които отиваха да слушат лекциите му по военноморска история и стратегия на водене на бой. През почивните дни в края на седмицата, прекарани в служебната вила на баща му в селцето Жуково-1, той написа ръководства по подводни операции и обучение на екипажите, както и подробни описания на идеалната щурмова подводница. Някои от идеите му бяха достатъчно спорни, за да объркат някогашния му поръчител Горшков, по това време вече главнокомандващ на целия Съветски военноморски флот, но все пак старият адмирал не му се разсърди.

Рамиус предложи офицерите в подводните сили да служат на един клас подводници или още по-добре на една и съща подводница в продължение на дълги години, за да могат да изучат до съвършенство професията си и възможностите на своя кораб. Опитните капитани според предложението му не трябваше да бъдат принуждавани да напускат командирския си пост заради повишения на чиновнически длъжности. Той похвали практиката в Червената армия полевите командири да бъдат оставяни на постовете си, докато те желаят, и предпазливо съпостави мнението си по този въпрос с практиката в империалистическите армии. Той наблегна върху нуждата от продължително обучение във флотата, за по-дългосрочна служба и за по-добри условия на живот в подводниците. Някои от идеите му получиха одобрението на висшето командване. Други не, и по този начин Рамиус бе осъден никога да не получи свой собствен адмиралски флаг. Но тогава това не го интересуваше. Той обичаше подводниците си твърде много, за да ги изостави заради пост на командващ ескадра или даже флот.

След като приключи с „Фрунзе“, той действително стана изпитател на подводници. Марко Рамиус, вече капитан първи ранг, извеждаше първия кораб от всеки нов клас подводници, за да „напише списъка“ на силните и слабите й страни, да разработи описание на оперативните режими и ръководства за обучение. Първата подводница от клас „Алфа“ беше негова, както и първите от „Делта“ и „Тайфун“. Като се изключи една извънредна злополука с подводница от алфите, кариерата му беше непрекъснат низ от постижения.

Едновременно с това стана наставник на много млади офицери. Той често се питаше какво би си помислил Саша, докато преподаваше изискващото много внимание и съсредоточаване изкуство за подводни операции на десетките нетърпеливи млади мъже. Много от тях бяха станали вече командващи офицери, но повечето се бяха провалили. Рамиус беше командир, който ограждаше с изключително внимание не само тези, които са успели да задоволят изискванията му, но и тези, които не са могли. Друга причина, поради която никога не стана адмирал, беше нежеланието му да поощрява издигането на офицери, чиито бащи имаха власт като баща му, но чиито възможности бяха незадоволителни. Той никога не фаворизираше някого, щом се отнасяше до изпълнение на задълженията, и половин дузина синове на високи партийни служители получиха незадоволителни атестации за годност независимо от активното им участие в седмичните партийни събрания. Повечето от тях станаха „замполити“. Тази честност му спечели доверието на флотското командване. Когато предстоеше някоя наистина трудна задача, името на Рамиус обикновено се споменаваше първо.

И пак по същото време събра около себе си няколко млади офицери, които той и Наталия приеха сърдечно. Те бяха обкръжение, каквото Марко и съпругата му никога не бяха имали. Рамиус се хвана, че подбира мъже много приличащи на него — с дълго потискани съмнения в ръководството на страната. Той беше леснодостъпен, стига човек да се докаже. На онези с политически съмнения или проявяващи само недоволство той даваше един и същ съвет: „Постъпи в Партията!“ Почти всички вече бяха станали комсомолци и Марко ги подтикваше към следващата стъпка. Това беше цената на морската кариера и водени от собствената си жажда за приключения, повечето офицери я плащаха. На самия Рамиус бе позволено да влезе в Партията на осемнадесет години, най-ранната допустима възраст, заради влиянието на баща му. Редките му изказвания на ежеседмичните партийни събрания бяха съвършена декламация на партийната линия. „Не е трудно“ — казваше търпеливо на офицерите си. Всичко, което трябва да се направи, е да се повтарят думите на Партията, само че леко променени. Това беше много по-лесно, отколкото навигацията — човек трябваше единствено да погледне политическия офицер, за да го види. Рамиус стана известен като капитан, чиито офицери са едновременно и опитни професионалисти, и образци на политическа принадлежност. Той беше един от най-добрите партийни вербовчици във флота.