Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— „Авалон“, „Авалон“, тук е „Скамп“… — Гласът по радиостанцията се чуваше трудно, но все пак се разбираше. — … Върнете се веднага. Потвърдете.

— „Скамп“, тук е „Авалон“. Тръгваме.

„Скамп“ току-що беше получила ELF съобщение и се беше изкачила до перископна дълбочина за операционна заповед FLASH. „ПРИДВИЖЕТЕ СЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО КЪМ 33N 75W“. Съобщението не казваше защо.

— КАРДИНАЛА все още е жив — каза Мур на Ритър.

— Слава богу. — Ритър седна.

— Има сигнал от него. Този път не е правил опит за самоубийство, за да ни го изпрати. Може би престоят в болницата го е поизплашил. Отново ще му направя предложение да го изтеглим.

— Отново?

— Боб, трябва да му предложим.

— Знам. Аз самият му направих едно предложение преди няколко години. Старото копеле не ще да се оттегли. Нали знаеш как е, някои хора живеят от тръпката. Или може би още не си е изкарал яростта. Току-що ми се обади сенатор Доналдсън.

Доналдсън беше председател на Висшата комисия по разузнаването.

— Така ли?

— Иска да знае какво знаем за това, което става. Не вярва на версията за спасителна операция и мисли, че ние знаем нещо друго.

Съдията Мур се облегна назад.

— Чудя се кой му е набил тази идея в главата.

— Да. Имам една идея, която можем да опитаме. Предполагам, че сега е времето, и този случай е много подходящ.

Двамата обсъждаха въпроса в продължение на час и преди Ритър да напусне Хълма, го съгласуваха с президента.

Доналдсън остави Ритър да чака във външния му кабинет петнадесет минути, докато прочете вестника. Искаше Ритър да си знае мястото. Някои от забележките му за изтичане на информация бяха уцелили слабото място на сенатора от Кънетикът, а беше важно назначени на служба цивилни служители да знаят разликата между себе си и избраните представители на народа.

— Съжалявам, че трябваше да почакате, господин Ритър. — Доналдсън не стана и не подаде ръка да се здрависат.

— Няма нищо, сър. Възползвах се от случая да разгледам списанията. Това не се случва често при натоварената ми програма. — За първи път кръстосваха шпаги.

— Е, какво са намислили руснаците?

— Сенаторе, преди да подхвана тази тема, искам да кажа следното: трябваше да обсъдя това посещение с президента. Тази информация е само за вас и тя не трябва да стига до никой друг, сър. До никого. Това е нареждане на Белия дом.

— В моята комисия има и други хора, господин Ритър.

— Сър, ако не ми дадете своята дума на джентълмен — добави Ритър с усмивка, — няма да ви дам тази информация. Така ми беше наредено. Аз работя за изпълнителната власт, сенаторе. Получавам нарежданията си от президента. — Ритър се надяваше, че подслушвателните устройства записват всичко.

— Съгласен съм — каза Доналдсън неохотно. Ядосваше се на глупавите ограничения, но беше доволен, че ще получи информацията. — Казвайте.

— Честно казано, сър, не сме съвсем сигурни какво точно става — каза Ритър.

— Значи вие ме накарахте да се закълна, че няма да казвам на никого, че ЦРУ пак не знае какво, по дяволите, става, така ли?

— Казах, че не знаем какво точно става. Но някои неща знаем. Информацията ни идва предимно от израелците и отчасти от французите. И от двата канала научихме, че в съветската флота е станал някакъв много голям гаф.

— Предположих, че е така. Загубили са подводница.

— Поне една, но не това е важното. Мислим, че някой е изиграл номер на управлението на Северния съветски флот. Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че са поляците.

— Защо поляците?

— Не знам със сигурност, но както французите, така и израелците имат връзки с поляците. Знам, или поне мисля, че знам, че каквото и да е това, то не е дело на западно разузнаване.

— Добре, какво става? — попита Доналдсън.

— Предполагаме, че някой е извъртял най-малко един номер, възможно е дори три, като целта на всички е била да се вдигне шум в съветската флота, но каквото и да е това, нещата отдавна са излезли от контрол. Израелците твърдят, че много хора са се хванали здраво на работа, за да спасят задниците си. Предполагам, че са успели да променят оперативните заповеди на подводницата и след това са фалшифицирали писмо от капитана й, в което той заплашва, че ще изстреля ракетите си. Удивителното е, че руснаците са се хванали. — Ритър се намръщи. — Обаче може и съвсем да не е така. Единственото, което знаем със сигурност, е, че някой, най-вероятно поляците, е изиграл фантастично мръсен номер на руснаците.