Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Е — отбеляза Пелт, — Райън очаква, че мисията ще е успешна. Всичко върви според плана, но той не е използвал групата от кодови думи за сигурен успех.

Президентът се облегна назад.

— Той е честен. Нещата винаги могат да се объркат. Трябва да признаеш обаче, че изгледите са добри.

— Планът, който предложиха генералите, е безумен, сър.

— Възможно е, но ти се опитваш да му намериш кусур вече от няколко дни и не си успял. Всичко скоро ще си дойде на мястото.

Президентът се прави на остроумен, забеляза Пелт. Той обичаше да се прави на остроумен.

„ОЛИМП КЪМ ВЛЪХВИ. ОБИЧАМ СТАРОМОДНА МУЗИКА НА МАНДОЛИНА. КОНЦЕРТЪТ ОДОБРЕН“, казваше посланието.

Райън се облегна удобно назад, отпивайки от своето бренди.

— Е, това е добре. Чудя се каква ще бъде следващата част от плана.

— Очаквам, че от Вашингтон ще ни уведомят. За момента — каза адмирал Уайт — ще трябва да тръгнем обратно на запад, за да се настаним между „Октомври“ и съветската флота.

Лейтенант Еймс разглеждаше околността през малък илюминатор на носа на „Авалон“. „Алфата“ лежеше на лявата си страна. Тя явно се беше ударила първо с кърмата, и то силно. Едното ребро беше откъснато от витлото, а долният вертикален стабилизатор беше смачкан. Цялата кърма може би беше откъсната. Трудно беше да се каже поради ниската видимост.

— Бавно напред — каза той, настройвайки лостовете. Зад него мичман втори ранг и един главен старшина преглеждаха инструментите и се подготвяха да използват апаратурата, прикрепена преди да отплават, която включваше телевизионна камера и прожектори. С тях видимостта ставаше малко по-голяма, отколкото беше от навигационните илюминатори. DSRV се придвижи бавно напред с един възел. Видимостта беше под двадесет метра въпреки милионите свещи на прожекторите на носа.

Морското дъно в този момент представляваше коварен наклон от алувиални наноси, из които бяха разпръснати каменни блокове. Като че ли единственото нещо, което беше попречило на „Алфата“ да се плъзне още по-надолу, беше хоризонталната плоскост, забила се като клин в дъното.

— Господи! — Главният старшина пръв го забеляза. В корпуса на „Алфата“ имаше пукнатина — или може би нямаше?

— Авария на реактора — каза Еймс с хладнокръвието на лекар. — Нещо е прогорило стените на подводницата. Господи, това е титан! Прогорил е дупка отвътре. Има и още една, още две дупки. Тази е по-голяма, изглежда, диаметърът й е около метър. Не е загадка какво я е извадило от строя, приятели. В две от отделенията й нахлува вода. — Еймс погледна датчика за дълбочина — 564 метра. — Записвате ли всичко?

— Да, капитане — отговори експертът електротехник. — Гадно е да излезеш от строя така. Горките момчета.

— Да, зависи какво са правили. — Еймс направляваше „Авалон“ около носа на „Алфата“, като внимателно управляваше перката и променяше диферента, за да премине от другата страна, всъщност тавана на мъртвата подводница. — Забелязваш ли някакви следи от пукнатини по корпуса?

— Не — отговори мичманът. — Само двете прогорявания. Чудя се какво е станало.

— Сериозен случай на китайски синдром. Най-накрая се случи на някого. — Еймс поклати глава. Ако във флотата се държеше на нещо, свързано с реакторите, това беше тяхната безопасност. — Долепете датчика до стените на корпуса. Ще видим дали е останал някой жив вътре.

— Да, капитане. — Електротехникът настрои уредите, докато Еймс се опитваше да държи подводницата абсолютно неподвижна. И двете задачи не бяха лесни. DSRV се въртеше, като почти се опираше до кулата на потъналата подводница. Ако имаше оцелели, те трябваше да са в контролната зала или в предната част. Отзад не можеше да има останали живи хора.

— Добре, установих контакт.

И тримата мъже се заслушаха внимателно, надявайки се да чуят нещо. Тяхната професия беше да издирват и спасяват и тъй като самите те бяха подводничари, гледаха на работата си сериозно.

— Може би са заспали. — Мичманът включи хидроакустичния локатор. Вълните с висока честота резонираха и през двата съда. Този звук беше достатъчен да събуди и мъртвите, но отговор нямаше. В „Политовский“ кислородът беше свършил преди един ден.

— Това е положението — каза тихо Еймс. Той подкара нагоре, докато електротехникът изключи прожекторите, търсейки място, където да пусне импулсния сонарен приемо-предавател. Те щяха да се върнат, когато времето на повърхността се оправеше. Флотата не би пропуснала този шанс да разгледа „Алфата“, а „Гломар Експлорър“ стоеше неизползваем някъде около Западното крайбрежие. Щяха ли да я активират? Еймс би се обзаложил в това.