— Осигурете подслушване — каза Манкузо. Изпита известно удовлетворение, научавайки, че е бил прав в прогнозите си за подводницата. Но не много голямо.
Джоунс изключи системата. За какво, по дяволите, трябваше да правя това, чудеше се той. Беше направил всичко възможно, оставаше само да прочете номера на кърмата.
Вече всеки човек на „Октомври“ знаеше, че са открити. Ударът от звуковите вълни беше резонирал из целия корпус — един звук, който никой подводничар не обичаше да чува. Със сигурност не и в подводница със създаващ проблеми реактор, помисли си Рамиус. Може би той можеше да използва това…
— Някой на повърхността — каза изведнъж Джоунс. — Откъде, по дяволите, се появиха? Капитане, преди минута нямаше нищо, нищо, а сега чувам звук от двигатели. Два, може би повече — смятам, че са два ескадрени миноносеца и нещо по-голямо. Сякаш са стояли там горе и са ни дебнели. Преди минута са били неподвижни. По дяволите! Не чух нищо.
— Изчислихме времето доста добре — каза адмирал Уайт.
— Имахме късмет — отбеляза Райън.
— Късметът е част от играта, Джак.
„Бристъл“ на кралските ВМС пръв чу звука от двете подводници и от завоя, който „Червения октомври“ направи. Дори и на пет мили подводниците едва се чуваха. Маневрата „Лудия Иван“ беше свършила преди три мили и корабите на повърхността получиха възможност да заемат добра позиция, благодарение на проучвателните сигнали от сонара на „Далас“.
— Два хеликоптера на път, сър — докладва капитан Хънтър. — Ще са на позиция след минута.
— Сигнализирайте на „Бристъл“ и „Файф“ да стоят от наветрената ни страна. Искам „Инвинсибъл“ да бъде между тях и контакта.
— Слушам, сър — Хънтър предаде заповедта в радарното отделение. На хората на ескадрените миноносци от ескорта тази заповед щеше да им се стори странна — самолетоносач да прикрива миноносци.
След няколко секунди два хеликоптера „Сий Кинг“ спряха и се завъртяха на около петнадесет метра над морето. Опитвайки се да задържат позиция, пуснаха кабели с потапящи се сонари накрая. Тези сонари бяха много по-маломощни от корабните и имаха по-различни характеристики. Данните, които те събраха, бяха предадени по цифрова връзка в командния център на „Инвинсибъл“.
— Англичани — каза веднага Джоунс. — Това е хеликоптер, 195, мисля. Това значи, че големият кораб е някой от техните самолетоносачи, с ескорт от два миноносеца.
Манкузо кимна.
— „Инвинсибъл“ на кралските ВМС. Той беше от онази страна на гьола за маневрите „Пъргав делфин“. Там са британските светила, най-добрите им противолодъчни специалисти.
— Големият се движи насам, сър. Оборотите показват десет възела. Хеликоптерите — два са, ни засякоха и нас, и руснаците. Няма други подводници наоколо, които да чувам.
— Позитивен сонарен контакт — каза гласът от говорителя. — Две подводници, на две мили от „Инвинсибъл“, курс нула-две-нула.
— А сега трудната част — каза адмирал Уайт.
Райън и четиримата офицери от Кралската флота, които бяха запознати с мисията, бяха на флагманския мостик, а флотският противолодъчен офицер беше в командния център под тях, когато „Инвинсибъл“ тръгна бавно на север, леко наляво от директния курс към контактите. И петимата изучаваха контактната зона с мощни бинокли.
— Хайде, капитан Рамиус — каза тихо Райън, — смятат, че си смел мъж. Докажи го.
Рамиус се беше върнал в контролния център и се мръщеше над картата. Блуждаеща американска „Лос Анджелис“ да се натъкне на теб е едно нещо, но да попаднеш на специално формирование е друго. При това английски кораби. Защо? Вероятно учение. Американците и англичаните често работеха заедно и чиста случайност беше довела „Октомври“ право при тях. Е, ще трябва да избяга, за да може да продължи това, което беше намислил. Беше просто. Или не беше? Преследваща ги подводница, самолетоносач и два ескадрени миноносеца след него. Какво друго? Щеше да му се наложи да разбере дали може да им се изплъзне на всичките. Това щеше да отнеме почти целия ден. Но сега трябваше да види какво има пред себе си. Освен това щеше да им покаже, че той е уверен в себе си, че той може да ги преследва, ако иска.
— Бородин, изведи подводницата на перископна дълбочина. Бойна готовност.
Читать дальше