Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Който е прекарал по-голямата част от службата си на щурмови подводници — добави Баркли. — Марко си е заложил живота, че може да се промъкне в американско пристанище незабелязан от никого. Ще трябва да посмачкаме тази негова увереност, за да го предупредим.

— Първо трябва да говорим с него — каза рязко Райън.

— Така и ще направим — усмихна се Баркли, след като мисълта напълно се оформи в съзнанието му. — Той е бивш командир на щурмова подводница. И все още си мисли как да атакува своите врагове и как го прави един командир на подводница?

— Как? — настоя Райън.

Отговорът на Баркли беше очевиден. Обсъждаха идеята му още един час, после Райън я предаде във Вашингтон за одобрение. Последва бърз обмен на техническа информация. „Инвинсибъл“ трябваше да направи срещата на дневна светлина, а за това нямаше време. Операцията беше отложена с дванадесет часа. „Поджи“ се присъедини към „Инвинсибъл“ и стоеше като хидроакустичен часовой на двадесет мили на изток. Един час преди полунощ ELF предавателят в Северен Мичиган предаде съобщение: „G“. Двадесет минути по-късно „Далас“ се приближи към повърхността, за да получи заповедите си.

— Лудия Иван — извика Джоунс отново, — обръща наляво.

— Добре, пълен стоп — заповяда Манкузо, държейки в ръка заповедите си, които препрочиташе от часове. Не беше доволен от тях.

— Пълен стоп, сър — отговори рулевият.

— Пълен назад.

— Пълен назад, сър. — Рулевият изпълни командата и се обърна с въпросителен израз на лицето.

Навсякъде на „Далас“ екипажът чу шум, прекалено силен шум в момента, в който тарелковият клапан се отвори и изпусна пара към витлата на задната турбина, опитвайки се да завърти перката в обратната посока. Това мигновено предизвика вибрации и кавитационни звуци в задната част.

— Рулят докрай надясно.

— Рулят докрай надясно, сър.

— Командире, тук офицерът на сонара, кавитираме — каза Джоунс по интеркома.

— Много добре, офицер на сонара! — отговори Манкузо остро. Той не разбираше новите си заповеди, а нещата, които не разбираше, го вбесяваха.

— Скоростта намалена на четири възела — докладва лейтенант Гудмън.

— Рулят в средата на кораба, пълен стоп.

— Рулят в средата на кораба, сър, пълен стоп — отговори веднага рулевият. Не искаше капитанът да му крещи. — Сър, рулят ми е в средата на кораба.

— Господи! — каза Джоунс в залата със сонарите. — Какво прави капитанът?

Манкузо беше в залата със сонарите след секунда.

— Все още завиваме ляво на борд, капитане. Той е зад нас заради завоя, който направихме — отбеляза Джоунс възможно най-безразлично. Манкузо забеляза, че това се доближаваше до обвинение.

— Подплашваме дивеча, Джоунси — каза Манкузо спокойно.

Ти си шефът, помисли си Джоунс, който беше достатъчно умен да не каже нищо друго. Капитанът изглеждаше сякаш щеше да отреже главата на някого, а Джоунс току-що се беше възползвал от толерантността, която му се полагаше за месец напред. Той включи слушалките си към контакта на буксирната антена.

— Шумовете от мотор намаляват, сър. Той намалява скоростта. — Джоунс млъкна за момент. Трябваше да докладва и остатъка. — Сър, предполагам, че ни е чул.

— Той трябваше да ни чуе — каза Манкузо.

— Капитане, вражеска подводница — каза бързо мичманът.

— Вражеска? — попита Рамиус.

— Американска. Трябва да ни е следила и е трябвало да завие, когато и ние завихме, за да избегне сблъсък. Със сигурност е американска, с широк ляв нос, разстояние — под километър, мисля. — Той подаде слушалките на Рамиус.

— „688“ — каза Рамиус на Бородин. — По дяволите! Трябва да се е натъкнал на нас през последните два часа. Лош късмет.

— Добре, Джоунси, прослушай го. — Манкузо лично издаде заповедта за активно хидроакустично проучване. „Далас“ беше завила още малко, преди да спре съвсем.

Джоунс се поколеба за момент, все още разчитайки звука от реактора на пасивните си системи. Той се протегна и включи активните сонари в главната сфера на BQQ-5 на носа.

Пинг! Вълна от звукова енергия беше насочена към целта.

Понг! Вълната се отрази от твърдия стоманен корпус и се върна към „Далас“.

— Разстояние до целта 1000 метра — каза Джоунс. Връщащият се сигнал беше прекаран през компютъра ВС-10 и се появиха някои груби детайли. — Конфигурацията на целта показва ядрена подводница клас „Тайфун“. Ъгълът на носа е около седемдесет. Той е спрял. — Още шест звукови вълни потвърдиха това.