Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— И тъй, значи вие отричате обвинението? — попита Ватутин.

„Да й смачкам фасона на тази — помисли си той — наистина ще ми бъде приятно.“

— Разбира се! Аз съм съветски гражданин. Член съм на партията! Баща ми…

— Знам кой е баща ви.

— Аз всичко ще му разкажа, полковник Ватутин, ако посмеете да ме заплашвате…

— Ние не ви заплашваме, другарко Ванеева, ние само ви молим да ни помогнете. Защо сте пътували вчера с метрото. Знам, че си имате собствена кола.

— Често пътувам с метрото. Това е по-просто, отколкото да караш кола, а вчера ми се наложи да се отбия в химическото чистене. — Тя вдигна от пода кафявия пакет. — Ето, бях оставила палтото за почистване. Там трудно се намира място за паркиране, трябва да оставиш някъде далече колата, после да се разкарваш. Затова тръгнах с метрото. Същото се случи и днес, когато прибрах палтото от химическото чистене. Можете да проверите.

— И вие не сте предавали ето това на вашия приятел? — Ватутин държеше в ръката си касетката от филма.

— Дори не знам какво е.

— Да, естествено — съгласи се полковник Ватутин и поклати глава. — Е, нищо не може да се направи. — Той натисна бутона на апарата за вътрешна връзка. След миг се отвори страничната врата на кабинета му. Влязоха трима души. Ватутин показа с ръка Светлана. — Подгответе я.

Не може да се каже, че жената беше обзета от паника — по-скоро тя не вярваше на очите и ушите си. Светлана се опита да скочи от стола, но двама мъже я хванаха за раменете и я сложиха да седне обратно. Трети запретна ръкава на роклята й и вкара в ръката й иглата на спринцовката, преди тя да се е опомнила, за да закрещи.

— Вие нямате право — произнесе тя. — Нямате…

— Грешите, имаме — въздъхна Ватутин. — Колко време? — попита той лекаря.

— Това ще я приспи поне за два часа — отговори докторът, после с двамата санитари вдигна Ванеева от стола. Ватутин заобиколи масата и взе пакета. — Тя ще бъде готова за вас веднага щом приключа медицинския преглед, но ми се струва, че няма да възникнат никакви трудности. От нейното досие в поликлиниката на Госплан, където се води на отчет, личи, че няма никакви отклонения от нормите.

— Чудесно. Ще сляза при вас, след като хапна нещо. — Ватутин посочи втория арестуван. — Приберете го. На мен повече не ми трябва.

— Другарю полковник, но аз… — започна куриерът, и Ватутин веднага го прекъсна:

— Не се осмелявайте никога да ме наричате „другарю“. — Забележката на полковника прозвуча особено рязко, макар да бе казана съвсем меко.

Полковник Бондаренко сега оглавяваше отдела за лазерното оръжие в Министерството на отбраната. Той бе назначен на тази длъжност по заповед на самия министър, маршал Язов, с препоръката, разбира се, на полковник Филитов.

— И така, полковник, имате ли някакви новини за мен? — попита маршалът.

— Момчетата от КГБ ни предадоха някои схеми на американски огледала с регулируема оптика. — Той му връчи две отделни копия от диаграмите.

— А ние не можем ли сами да направим нещо такова? — попита Филитов.

— Това е много хитроумна конструкция, а както се говори в доклада, в стадий на проектиране се намира още по-съвършен модел. Особено интересно е, че при тях са нужни по-малко сервоприводи.

— По-малко количество какво? — попита Язов.

— Сервоприводи. Това са механизми, променящи контура на огледалото. Като намаляваме техния брой, снижаваме натоварването на компютърната система, управляваща комплекса от огледалата. Огледалото, което сега се използва от американците — ето го, — изисква да бъде обслужвано от един изключително мощен суперкомпютър, какъвто още не сме успели да произведем. По проект новото огледало ползва само една четвърт от тази компютърна мощност. Това позволява да се използва доста по-малка компютърна мощност за управление комплекса от огледалата и програмата много се опростява. — Бондаренко се наведе напред. — Другарю маршал, в моя първи доклад се подчертава, че една от главните трудности в осъществяването на проекта „Ярка звезда“ е системата за компютърното осигуряване. Дори ако успеем да създадем такова огледало с регулируема оптика, няма да можем да го използваме с максимална ефективност, защото не разполагаме със съответната система за компютърно и програмно осигуряване. Мисля, че ще се справим с проблема, ако се сдобием с новото огледало.

— Но засега нямаме още чертежите му, нали? — попита Язов.

— Точно така. КГБ работи по този въпрос.

— Дори не сме в състояние да изкопираме тези „сервоприводи“. Получихме спецификациите и чертежите преди няколко месеца, но нито едно наше предприятие не съумя да ги произведе — измърмори Филитов.