Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Време и средства, другарю полковник — с упрек забеляза Бондаренко. Той вече се бе научил да се държи уверено във висшите коридори на властта.

— Финансиране — каза недоволно Язов. — Винаги въпросът опира до финансирането. Бихме могли да построим неуязвим танк, ако разполагаме с достатъчно пари. Бихме могли да догоним Запада в технологията на подводниците — дайте ни пари. Любимият проект на всеки академик ще ни осигури абсолютното оръжие, стига само да му се отпуснат необходимите фондове. За съжаление за всички тях парите няма да стигнат. Ето в това отношение сме успели да достигнем Запада.

— Другарю маршал — каза Бондаренко, обръщайки се към министъра на отбраната. — Аз съм кадрови военен вече от двадесет години. Служил съм в щабове на батальони и дивизии, лично съм участвал в бойни операции. Винаги съм служил в Съветската армия и само в нея. Проектът „Ярка звезда“ принадлежи към друг род войски. Въпреки това аз твърдя, другарю маршал, че ако се наложи, ще трябва да орежем фондовете за производство на танкове, самолети и кораби, за да пуснем в редовна експлоатация „Ярка звезда“. Разполагаме с достатъчно конвенционално оръжие, за да се противопоставим на агресията от страна на НАТО, ала не сме в състояние да попречим на вражеските ракети да унищожат нашата страна. — Той замълча, след което смекчи тона: — Моля за извинение, че изразих толкова откровено моето мнение.

— Плащат ви, за да мислите — забеляза Филитов. — Другарю маршал, аз съм съгласен с гледището на този млад офицер.

— Михаил Семьонович, нима моите полковници замислят дворцов преврат? — На лицето на Язов се появи усмивка, което се случваше извънредно рядко. — Бондаренко, тук, в този тесен кръг, аз настоявам да ми кажете всичко, което считате за нужно. И ако сте успели да убедите стария кавалерист, че този научнофантастичен проект заслужава внимание, това означава, че трябва сериозно да се замислим над него. И така, вие смятате, че на тази програма следва да се даде ударен приоритет.

— Другарю маршал, ние трябва да отнесем тази програма към най-важните. За нейното завършване ще бъде необходимо да се проведат някои фундаментални изследвания и по мое мнение тяхното финансиране следва рязко да се увеличи. — Бондаренко успя, без да стига прекалено далече, да даде определен отговор на маршала. Подобен въпрос носеше политическа окраска и ме беше работа на един полковник да си пъха носа там. На КАРДИНАЛА му мина през ума, че все пак не е дооценил този блестящ млад офицер.

— Пулсът се ускорява — произнесе лекарят почти три часа по-късно. — Започваме отчитане на времето, пациентката дойде в съзнание. — За по-голяма част от хората тази граница е съвсем смътна, особено ако липсва сигнал за пробуждането във вид на ранна слънчева светлина. Нея я лишиха от възможността да почувства какъвто и да било сигнал. Първото съзнателно усещане на Светлана Ванеева бе недоумение. „Къде съм?“ — попита се тя след петнадесет минути. Изчезващите последствия на силно действащите сънотворни вещества я напуснаха, но нови усещания — да заменят приятното отпускане от съня без сънища — не се появиха. Тя сякаш… плуваше?

Светлана се опита да мръдне, но… не успя! Тялото й беше напълно отпуснато, всеки квадратен сантиметър от неговата повърхност равномерно се крепеше на нещо и в резултат на това нито един мускул не изпитваше и най-малкото напрежение. Никога през живота си не бе попадала в такава чудна атмосфера, където цари само мир и спокойствие. Къде съм?

Тя нищо не виждаше, но и това някак си не беше вярно. Светлана сякаш витаеше в някакво черно… не в сиво обкръжение… като че в нощен облак, отразяващ светлините на Москва — неизразителен и безцветен, аморфен, но притежаващ някаква… структура.

Беше абсолютно, свръхестествено тихо, тя не чуваше никакви звуци — нито далечния шум на уличното движение, нито хлопване на врати, нито шуртенето на вода по тръбите…

Тя си обърна главата, но изгледът не се промени — все същото сиво аморфно пространство, сякаш се намираш вътре в облак, във вата или… Светлана вдиша дълбоко. Във въздуха нямаше мирис, той не изглеждаше сух или влажен, не се усещаше дори температура. Тя заговори… колкото и да е невероятно, не чу никакъв звук. Къде съм?

Светлана започна да изучава обкръжаващия свят по-внимателно. За това бе необходим половин час съсредоточено самонаблюдение. Тя се стараеше да запази спокойствие, да не се вълнува. Това не можеше да бъде друго освен сън. С нея не можеше да се случи нищо лошо — само не и с нея. Истинският страх още не я бе обхванал, ала усещаше приближаването му. Светлана събра в юмрук цялата си воля и се стремеше да не го допусне при себе си, да го пропъди. Трябва да разбера какво ме заобикаля, помисли си тя. Погледът й се мяташе наляво, надясно. Наоколо цареше не съвсем пълен мрак, макар че светлина не проникваше отникъде. Тя усещаше китките на ръцете, но те се намираха настрана от бедрата й и никак не й се удаваше да ги притисне към тялото, макар и да се мъчеше да го направи, както й се струваше, в течение на часове. Същото нещо се отнасяше и за краката й. Светлана се опита да стисне дясната ръка в юмрук… но даже не успя да накара пръстите си да се докоснат един до друг.