Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Шефът ви търси — каза един член на делегацията.

— Не заспива ли изобщо този човек? — изръмжа Джак.

— Кажи ми де!

Ърнест Алън се разполагаше в едно от помещенията, предназначени за най-важните особи на самолета — кабина с шест плюшени въртящи се стола, намираща се точно на това място, където крилото се съединява с фюзелажа. Една порцеланова каничка за кафе се мъдреше на масата. Джак разбра, че ако не вземе кафе, ще говори несвързано. Ако го направи, тогава пък няма да е в състояние повече да заспи. Ами правителството не ми плаща, за да спя, каза си Райън, и си сипа малко кафе.

— Заповядайте, сър.

— Ще бъдем ли в състояние да извършваме проверка по изпълнението на договора? — попита Алън, прескачайки встъплението.

— Още не знам — отвърна Джак. — Боя се, че това не е само въпрос на националните технически средства. Да се проверява ликвидирането на толкова много пускови устройства…

— Те са съгласни на ограничена инспекция на място — отбеляза един младши съветник.

— Да, зная — отвърна Джак. — Въпросът е дали това изобщо означава нещо. Другият въпрос е защо те изведнъж се съгласиха на нещо, което ние предлагахме в продължение на тридесет години…

— Какво? — попита младшият съветник.

— Руснаците вложиха много работа и средства в техните нови подвижни установки. Какво ще стане, ако се окаже, че разполагат с повече от тези, за които знаем? Мислите ли, че можем да открием няколко стотици подвижни ракети?

— Да, но на новите спътници има радарни устройства за наблюдение на повърхността на земята и…

— Руснаците знаят това и могат да го избегнат, ако пожелаят… Чакайте малко. Знаем, че нашите самолетоносачи могат действително да избегнат наблюдението от руските разузнавателни спътници, изследващи океана. Ако си в състояние да го направиш с кораб, можеш да бъдеш дяволски сигурен, че ще го сториш и с влак — изтъкна Джак. Алън наблюдаваше, без да коментира, позволявайки на своите подчинени да приказват вместо него. Стара лисица е този Ърни Алън.

— И тъй, значи ЦРУ ще се изкаже против договора? По дяволите, това са най-големите отстъпки, които руснаците са правили досега.

— Чудесно. Направиха големи отстъпки. Тук всички разбират това. Преди да приемем обаче, може би трябва да се уверим, че те не са отстъпили по нещо, което не е от съществено значение за процеса. Имам също и други съображения.

— Значи вие ще се противопоставите?

— Аз не се противопоставям на нищо. Казвам само, че не бива да бързаме и че трябва да използваме главите си за трезво обмисляне, вместо да оставим да бъдем отнесени от еуфорията.

— Но техният проектодоговор е… той е почти невероятно добър. — Мъжът току-що бе доказал правотата на своето гледище, макар че Райън си оставаше на друго мнение.

— Доктор Райън — каза Алън. — Ако техническите подробности бъдат изработени тъй, че да ви задоволят, как бихте оценили договора?

— Сър, от техническа гледна точка едно петдесетпроцентово намаление на преносимите бойни глави няма изобщо да окаже въздействие върху стратегическото равновесие. Това е…

— Това е глупаво! — възрази младшият съветник.

Джак протегна ръката си към мъжа, насочвайки показалеца си като дуло на оръжие.

— Да допуснем, че сега точно съм насочил пистолет в гърдите ви. Да кажем, деветмилиметров „Браунинг“. Той има пълнител с тринадесет патрона. Съгласявам се да махна седем патрона от пълнителя, но все още държа заредено оръжие с шест куршума, насочено право срещу вас — сега ще се чувствате ли в по-голяма безопасност? — усмихна се Райън, държейки „пистолета“ си насочен. — Лично аз не бих се чувствал. Ако двете страни намалят арсеналите си наполовина, това означава, че все още остават пет хиляди бойни глави, които могат да нанесат удар по нашата страна. Помислете си колко огромна е тази цифра. Способства ли това споразумение за намаляване на свръхизбиването? Разликата между пет хиляди и десет хиляди засяга само далечината, на която ще отлетят отломъците. Ако започнем да говорим за съкращение до хиляда бойни глави за всяка от страните, тогава може би ще започна да мисля, че сме сторили нещо.

— Считате ли, че границата от хиляда бойни глави е постижима? — попита Алън.

— Не. Понякога ми се иска да е възможна, макар да са ми казвали, че границата от хиляда бойни глави ще доведе дотам — да се счита, че ядрената война може да бъде спечелена, каквото и, по дяволите, да означава това. — Джак вдигна рамене и завърши: — Сър, ако това проектоспоразумение бъде прието, то ще изглежда по-добро, отколкото е всъщност. Може би символичната стойност на споразумението се заключава в самото негово съществуване. Това е фактор, който трябва да се разгледа, но то не е от моята компетентност. За двете страни паричните икономии ще бъдат реални, но доста незначителни от гледна точка на цялостните военни разходи. И двете страни ще задържат половината от своите настоящи арсенали, а това означава запазване на най-новата и най-ефективната половина, разбира се. Долната граница остава постоянна: една ядрена война би била еднакво смъртоносна и за двете страни. Не виждам как този проектодоговор ще сведе опасността от война, какъвто и да е той. За да намалим заплахата от ядрена война, ние трябва или напълно да ликвидираме проклетите неща, или да измислим нещо, за да попречим те да влязат в употреба. Ако питате мен, трябва да сторим второто, преди да се опитаме да направим първото. Тогава светът ще стане по-безопасно място — може би.