Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Аллах да благослови този дом — каза Стрелеца, когато довърши първата чаша. Да изчака с разговора, докато изпие ябълковия сок, бе толкова рядко явление, колкото рядко му се случваше да се шегува. Ортис видя умората, изписана по лицето на мъжа, макар че тя не се проявяваше по никакъв друг начин. За разлика от младия си носач Стрелеца изглеждаше неуязвим за такива обикновени човешки изпитания. В действителност не беше така, но Ортис разбираше, че силите, мотивиращи поведението му, потискаха неговата човешка природа.

Двамата мъже бяха облечени почти еднакво. Ортис разглеждаше облеклото на Стрелеца и беше поразен от парадоксалното сходство с индианците апахи в САЩ и Мексико. Един от неговите прадеди бил офицер под командването на Терасас, когато мексиканската армия най-сетне разгромила Викторио в планината Трес Кастилиос. Афганистанците също носеха груб панталон под парчето плат, което виси над бедрата. Те също бяха обикновено дребни, но ловки бойци. И те използваха пленниците за шумно забавление, чиито инструменти бяха ножовете. Той погледна камата на Стрелеца. За какво ли му служи, помисли си той. В края на краищата реши, че е по-добре да не знае.

— Желаете ли нещо за ядене? — попита служителят от ЦРУ.

— Яденето може да почака — рече Стрелеца, като пресегна за чувала. Той и Абдул бяха докарали две натоварени камили, но за най-важния материал щеше да стигне и само неговата раница.

— Изстрелях осем ракети. Поразих шест апарата, но един от тях имаше два двигателя и успя да избяга. От петте, които унищожих, два бяха хеликоптери и три изтребители бомбардировачи. Първият свален от нас хеликоптер бе от новия тип 24, за който ни бяхте казали. Вие се оказахте прав. Той наистина има ново оборудване. Ето част от него.

Ирония на съдбата — каза си Ортис, — да оцелее тази тъй чувствителна апаратура при такъв страшен удар, който е довел до гибелта на екипажа. Докато наблюдаваше, Стрелеца му показа шест зелени монтажни платки от лазерното устройство за насочване към целта, което бе станало стандартно оборудване за Ми-24. Капитанът от американската армия, който мълчаливо седеше в сянката до този момент, сега излезе напред, за да ги разгледа. Ръцете му направо трепереха, като пресегна за тях.

— Не носите ли и лазера? — попита капитанът на развален пущу 3 3 Основният език в Афганистан. — Б.пр. .

— Да, но той е силно повреден. — Афганистанецът се обърна. Абдул вече хъркаше. Стрелеца за малко не се усмихна, но се сети за сина си… И Ортис се чувстваше потиснат. Той имаше един рядък шанс, че е взел под свое ръководство такъв образован партизанин като Стрелеца. Навярно е бил добър учител, помисли си Ортис, но никога няма да може да преподава отново. Войната бе променила напълно и необратимо живота на Стрелеца — като смъртта. Колко напразни и безсмислени загуби…

— А новите ракети? — попита Стрелеца.

— Мога да ти дам десет. Един малко подобрен модел с допълнителен радиус на действие от петстотин метра. А също още няколко димни ракети.

Стрелеца кимна сериозно и ъгълчетата на устата му мръднаха в едно положение, което в други времена щеше да е началото на усмивката.

— Може би сега ще мога да свалям транспортни самолети. Димните ракети вършат много добра работа, приятелю. Всеки път те привличат нашествениците по-близо до мен. Те още не са разбрали какво означава тази тактика.

Той казва „тактика“, забеляза Ортис, вместо трик. Сега се кани да сваля транспортни самолети и иска да убива стотици руснаци едновременно. Господи, какво са направили от този човек! Офицерът от ЦРУ поклати глава. Това не бе негова грижа.

— Ти си смазан от умора, приятелю. Трябва да починеш. Можеш да ядеш по-късно. Моля те, уважи гостоприемството на дома ми, като отдъхнеш тук.

— Вярно — съгласи се Стрелеца и след две минути заспа.

Ортис и капитанът се заеха да систематизират снаряжението, което им беше донесено. Заедно с такива неща, каквито бяха виждали по-рано, тук имаше кодови таблици за радиопредавания и ръководство за поддръжка на лазерната апаратура на Ми-24. До обяд всичко бе описано и Ортис започна приготовления за предаването на материалите в посолството, откъдето те щяха да бъдат откарани незабавно с въздушен транспорт в Калифорния за изучаване и пълна оценка.

Самолетът VC-137 на военновъздушните сили излетя точно навреме. Това беше вариант на почетния „Боинг-707“, изработен по поръчка. Буквата „V“ от неговото обозначение показваше, че е предназначен да превозва VIP-пътници на борда, и вътрешността му потвърждаваше това. Джак се изтегна на кушетката и се отдаде на умората, която го взе в обятията си. След десет минути една ръка разтърси рамото му.