Том Клэнси - Реална заплаха

— Можеш ли да поемеш управлението за минутка? — попита Уилис.

— Поемам — каза Джоунс, като хвана лоста за управление и спусна хеликоптера „Сикорски“ още тридесетина сантиметра по-надолу. — Не е необходимо да се изкачваш толкова нависоко, за да измъкнеш някого, особено когато долу може да има ракети „земя-въздух“.

— Нощем по-скоро могат да се очакват оръдия, отколкото ракети „земя-въздух“. — Уилис имаше известно право. Трудна беше тази професия. Знаеше какъв отговор ще последва.

— Защитени сме от малокалибрени оръдия. Големите са толкова опасни, колкото и ракетите. Следващия път се придържай по-близо до земята, капитане.

— Слушам, сър.

— Но другото беше добре. Ръката ти малко схваната ли е?

— Да, сър.

— Може би е от ръкавиците. Ако пръстите ти не пасват точно, се оказва, че стискаш лоста твърде силно, а това се връща след малко в китката и горе до над лакътя. Ръката ти се схваща, движенията стават спънати и управлението на машината е лошо. Вземи си хубави ръкавици. Моята жена ми прави специални ръкавици. Може не винаги да имаш втори пилот, който да поеме управлението, а е достатъчно тежко, за да не желаеш друго да те разсейва повече.

— Да, сър.

— Между другото, издържа.

Капитан Уилис знаеше, че няма защо да благодари на полковника. Направи другото най-добро нещо, за което можеше да се досети, след като в продължение на минута беше раздвижвал ръката си.

— Поемам управлението.

ПД свали ръка от лоста.

— Управлението предадено на главния пилот — каза той. — Впрочем…

— Да, сър?

— Има една специална работа за идната седмица или по-нататък. Интересува ли те?

— Какво ще правя?

— Не трябва да задаваш този въпрос — отговори му полковникът. — Малка командировка. Не много далеч оттук. Ще летим там с тази птица. Наречи го специална операция.

— Добре — каза Уилис. — Брой ме в екипажа. Кой друг?

— Просто казано, никой. Вземаме само Зимър, Чайлдс и Бийн, както и поддържащ екипаж. Доколкото е известно на всички, ни ще бъдем на някакво учение по калифорнийския бряг. Засега трябва да знаеш само толкова.

Веждите на Уилис се повдигнаха под шлема му. Зимър беше работил с ПД още от Тайланд по времето на „Веселите зелени великани“ и бе един от малкото останали старшини с боен опит. Сержант Бийн беше сред най-добрите стрелци в ескадрилата. Чайлдс го следваше. Каквато и да е тази командировка, тя не беше шега Това означаваше, че Уилис ще остане втори пилот още малко, но той нямаше нищо против. Винаги беше добре да летиш с шампиона на операциите по издирване и спасяване в бойни условия. Оттам беше получил и позивната си C-SAR 34 34 Съкращение от champion-search and rescue (шампион по операциите за издирване и спасяване) (англ.). — Б.пр. , която звучеше като Цезар устата на ПД.

Чавес размени погледи с Хулио Вега: „Jesucristo!“ 35 35 Исусе Христе! (Исп.) — Б.пр.

— Имате ли въпроси? — попита инструкторът.

— Да, сър — отговори един радиооператор. — Какво ще стане, след като се обадим?

— Самолетът ще бъде прехванат.

— Имате предвид наистина ли, сър?

— Това зависи от екипажа на самолета Ако не сторят това, което им бъде наредено, ще идат да плуват. Мога да кажа само толкова Господа, всичко, което чухте, е тайна. Никой — искам да кажа никой! — не може да чуе това, което току-що казах. Ако лошите някога научат, много хора ще пострадат. Целта на тази мисия е да обърка пътя, по който пренасят наркотици в Съединените щати. Може да стане малко напечено.

— Време е, мамицата му — тихо отбеляза един глас.

— Добре. Сега знаете. Повтарям, господа. Мисията ще бъде опасна. Ще предоставим малко време на всеки от вас да помисли. Ако не желаете да ходите, ще ви разберем. Имаме си работа с някои доста кофти хора. Разбира се — мъжът се усмихна и след миг продължи, — тук също има доста кофти хора.

— Вярно е, майка му стара! — обади се друг глас.

— Както и да е, остава ви една нощ за размисъл. Тръгваме утре сутринта в осем часа. Някой да не е разбрал? Добре. Засега това е всичко.

— Мирррно! — рязко каза капитан Рамирес. Всички в стаята скочиха и се изпънаха при излизането на инструктора. Дойде ред на капитана да говори: — Добре. Чухте какво каза човекът. Помислете много добре, хора. Искам да дойдете с мен на тази операция — по дяволите, нужни сте ми до един, — но ако идеята не ви харесва, не ви искам. Имате ли въпроси към мен? — Нямаше. — Добре. Някои от вас познават хора, които са загинали заради наркотици. Може би приятели, роднини. Не зная. Но имаме шанса да станем квит. Онези копелета са навлезли в страната ни и е време да им дадем малък урок. Помислете си. Ако някой има проблем, искам да го чуя веднага. Ако някой желае да се откаже, няма проблем. — Лицето и тонът му казваха нещо напълно различно. Всеки, който желаеше да се откаже, щеше да бъде смятан от офицерите си за нещо по-низше от мъж, а това щеше да боли двойно по-силно, тъй като Рамирес беше водил хората си, беше споделял всяка трудност и се беше потил заедно с тях през всеки етап на обучението. Обърна се и излезе.