Том Клэнси - Реална заплаха

— Твърде ранното започване е класическа грешка при полевите операции — неубедително каза заместник-директорът по оперативните въпроси.

— Но ние не започваме, нали? По същество това не са ли две отделни операции? — запита Кътър. — Въздушната част от операцията може да се провежда самостоятелно от онази в страната. Признавам, че ще бъде по-малко ефективна, но все още може да се проведе. Това не ни ли дава възможност да проверим по-малко рискованата част на плана, преди да започнем истински опасната? Не ни ли дава нещо, което да представим на колумбийците и да им покажем, че наистина сме сериозни.

„Твърде рано е“ — чу в главата си настойчив глас Ритър, но на лицето му се изписа нерешителност.

— Виж какво, искаш ли да повдигна въпроса пред президента? — попита Кътър.

— Той къде е днес? В Калифорния ли?

— На пътуване с политическа цел. Бих предпочел да не го притеснявам с такива неща, но…

Заместник-директорът по оперативните въпроси си помисли, че ситуацията е любопитна. Беше подценил Кътър, докато съветникът по въпросите на националната сигурност, изглежда, притежаваше голяма способност да се надценява. — Окей, печелиш. „Окото на орела“ започва вдругиден. Толкова време трябва, за да задвижим всички.

— А „Увеселителна лодка“?

— Още една седмица, за да приготвим групите. Четири дни, за да ги прехвърлим в Панама, да се срещнем с въздушните сили, да проверим системите за комуникация и така нататък.

Кътър се усмихна и протегна ръка към кафето си. Помисли си, че е време да заглади накърнената си гордост.

— Господи, колко хубаво е да се работи с истински професионалисти. Гледай на нещата откъм светлата им страна, Боб. Ще имаме на разположение две пълни седмици, за да разгледаме всяко нещо по въздушното трасе, и групите за внедряване ще имат по-добра представа къде има нужда от тях.

„Вече спечели, кучи сине. Трябва ли да слагаш сол в раната?“ — искаше да попита Ритър, Питаше се какво ли щеше да стане, ако се беше противопоставил на Кътър. Какво би казал президентът? Ритър се намираше в уязвимо положение. Беше мърморил достатъчно дълго и високо из обществото на разузнавачите, че ЦРУ не е провеждало сериозни полеви операции от… петнадесет години? Всичко зависеше от това, какво наричаш сериозно, нали така? Сега му даваха възможността и онова, което беше приятна тема за разговор на почивките за кафе по време на правителствените конференции на високо ниво, вече представляваше камъни в собствената му градина. Подобни полеви операции бяха опасни. Опасни за участващите. Опасни за хората, които даваха заповедите. Опасни за правителството, което ги спонсорираше. Често го беше казвал на Кътър, но както и много други, съветникът по въпросите на националната сигурност се хипнотизираше от блясъка на полевите операции. В бизнеса това беше известно под името Синдром на невъзможната мисия. Дори професионалисти могат да сбъркат някоя телевизионна драма с реалността. Всички в правителството чуваха само това, което им харесва, и игнорираха неприятните неща. Но за Ритър беше донякъде късно да изказва предупрежденията си. В края на краищата той беше настоявал в продължение на години, че такава мисия е възможна, а и е желателен атрибут на международната политика. Фактът, че трябваше да вербува оперативни агенти от армията и военновъздушните сили, беше минал незабелязано. Едно време ЦРУ са имали свой реактивен флот и своя частна армия… и ако тази операция успее, вероятно онези времена отново ще се върнат. Ритър си помисли, че това е възможност, от която ЦРУ и страната се нуждаят. Може би тук е шансът му да постигне всичко. Ако цената за това е да търпи аматьори, продавачи на сила, като Кътър, ще трябва да я заплати.

— Добре. Ще задвижа нещата.

— Аз ще кажа на шефа. Кога смяташ, че можем да очакваме резултати…

— Невъзможно е да се каже.

— Но преди ноември — леко предложи Кътър.

— Да, вероятно по това време. — Разбира се, налагаше се Ритър да бъде и политик. Всъщност това беше силата, която кара нещата да вървят по определен ред.

Първа ескадрила за специални операции беше базирана в Хълбърт фийлд, западно от военноморската база в Еглин, Флорида. То беше уникално като всяко поделение, в чието име влизаше думата „специално“. Това прилагателно се използваше във всякакъв смисъл. „Специални“ често пъти означаваше ядрени оръжия, а думата се използваше, за да не се дразнят онези, за които това означаваше радиоактивни облаци и мегасмърт. Сякаш смяната на думите може да промени смисъла. Но това е обща черта на правителствата по целия свят. От друга страна, „специални операции“ означаваше нещо различно. По принцип предполагаше тайни операции, пращане на хора по места, където не трябва да бъдат, подкрепянето им, докато са там, и измъкването им, след като са свършили работата, която не е трябвало да вършат още от самото начало. Това, както и някои други неща, беше задачата на първа ескадрила.