Том Клэнси - Реална заплаха

— А?

— Там ще те е страх, Чавес. Мен винаги ме беше страх. Свикни с мисълта и тя може да ти бъде в полза, а не в твоя вреда. За бога, не се срамувай от това. Половината проблем на хората в Централна Америка е, че се боят да изпитват страх.

— Сър, за какво се обучаваме, по дяволите?

— Не зная, не е моя работа — успя да прикрие чувствата си Кларк. Обучението не беше съвсем в тон с това, което той мислеше, че ще представлява мисията. Ритър вероятно отново страдаше от приливи на мъдрост. За Кларк нямаше нищо по-тревожно от умния шеф.

— Но вие ще работите с нас, нали?

Кларк си помисли, че това беше доста проницателно наблюдение. Той беше искал да дойде тук, но разбираше, че Ритър го е накарал сам да помоли за това. Кларк беше най-добрият човек, с който ЦРУ разполагаше за този тип задачи. Нямаше много мъже на държавна служба с подобен опит и повечето от тях, както и самият Кларк, започваха да остаряват. Това ли е всичко? Кларк не знаеше. Ритър обичаше да пази нещата в тайна, особено когато смята, че е много умен. Но умните понякога изиграват самите себе си, а Ритър не бе имунизиран срещу такова нещо.

— Може би — с нежелание отговори той. Не че имаше нещо против да работи с тези мъже, но се притесняваше от обстоятелствата, които може да го наложат. „Дали все още можеш да се откажеш, Джони, момчето ми?“

— Е? — попита директорът Джейкъбс. Бил Шоу също присъстваше.

— Той го е направил, няма съмнение — отговори Мъри, като протегна ръка към кафето си. — Но ако заведем дело, нещата ще станат грозни. Човекът е умен, а и хората му го подкрепиха. Ако прочетете досието му, ще разберете защо. Той е офицер и половина. В деня, когато отидох да се срещна с него, беше спасил екипажа на горяща рибарска лодка — страхотно синхронизиране. По корпуса на кораба му имаше белези от обгаряния, толкова близко са били. О, разбира се, бихме могли да ги разделим и да ги разпитваме един по един, но след като знаем кой е въвлечен, е ясно, че нещата ще бъдат трудни. Не ми е приятно да го казвам, но вероятно не си струва притеснението, особено след като сенаторът стои зад гърба му. А вероятно и местният прокурор няма да се запали от идеята. Брайт също не беше много въодушевен, но го поуспокоих. Между другото, той е свестен.

— Ами какво ще кажеш за зашитата на онези двамата? — попита Джейкъбс.

— Слаба работа. Обвиненията срещу тях са доста стабилни. От отдела по балистика са сравнили куршума, който са извадили от палубата в Мобайл, с пистолета, на който има пръстови отпечатъци и на двамата мъже — това е истинско щастие. Кръвта около мястото, където е намерен куршумът, е от група АБ-положителна, което съвпада с кръвната група на съпругата. Едно петно на килима на метър оттам свидетелства, че е била в менструален период, което заедно с няколко петна от семенна течност намеква много силно за изнасилване. В момента долу правят пробите на дезоксирибонуклеиновите киселини от пробите семенна течност, намерени на килима — иска ли някой тук да се обзаложи, че пробата няма да се окаже положителна? Открихме половин дузина кървави пръстови отпечатъци, които съвпадат с тези на подсъдимите, и само те стигат. Има и много добри фактически доказателства. Повече от достатъчни са за присъда — уверено каза Мъри, — а момчетата от лабораторията все още не са обработили и половината от материалите. Прокурорът ще иска смъртно наказание. Мисля, че ще го получи. Единственият въпрос е дали да им разрешим да ни дадат информация срещу по-лека присъда? Но този случай не е мой.

Това накара директора да се усмихне на Мъри.

— Преструвай се, че е твой — нареди Джейкъбс.

— След седмица-две ще знаем дали могат да ни кажат нещо важно. Инстинктите ми подсказват, че няма да чуем кой знае какво. Трябва да разберем за кого е работила жертвата. Вероятно това е човекът, заповядал убийството — но все още не знаем защо го е разпоредил. Едва ли и обвиняемите знаят. Мисля, че имаме двама sicario, които са се надявали да използват това убийство ката начин да се вредят сред продавачите. Аз смятам, че те са боклуци. Ако това е вярно, те не знаят нищо, за което да не можем сами да се досетим. Предполагам, че трябва да им дадем възможност, но не бих препоръчал това да стане срещу намаляване на присъдата. Четири убийства — отвратителни при това. Имаме закон за смъртните присъди, а тези носят и наркотици. Смятам, че електрическият стол ще им пасне чудесно.

— Ставаш гаден на стари години, а? — попита Шоу. Това беше още една от техните шеги. Бил Шоу бе един от водещите интелекти на ФБР. Поста си беше заслужил, като разбиваше местните терористични групи и внимателно преправи процедурите на ФБР за събиране на информация и анализ. Този сух мъж, шахматист от най-чист вид, тих и организиран, беше и бивш оперативен агент, който поддържаше смъртното наказание по тих, организиран и добре обоснован начин. По отношение на смъртното наказание полицията навсякъде имаше едно и също мнение. За да разбере човек необходимостта от смъртната присъда, трябва да види злокобната сцена на престъплението.