Том Клэнси - Реална заплаха

Нещо тревожеше Чавес, но той не знаеше какво е то. Спря се за момент, като се огледа и в течение на тридесет секунди търси с всичките си сетива нещо вляво от себе си. Нищо. За първи път тази вечер му се прииска да беше сложил очилата си за нощно виждане. Динг се отърси от това желание. Сигурно е била катерица или друго нощно животно. Със сигурност не е човек. Усмихна се, като си помисли, че в тъмното никой не може да се движи така добре, както един нинджа, и отново се зае със задачата си. Пристигна на мястото си с няколко минути закъснение и клекна зад едно мършаво дръвче. Чавес сне капака на зеления циферблат на часовника си и започна да наблюдава как минутите бавно напредват към определения миг. Часовият стоеше там, движеше се в кръг около огъня, без да се отдалечава повече от три метра от него, и се опитваше да не го гледа, за да не се заслепят очите му. Но светлината, отразена от скалите и боровете, достатъчно му пречеше — два пъти погледна право към Чавес и не го видя.

Време бе.

Чавес вдигна автомата си МП-5 и изстреля един куршум в гърдите на целта. Мъжът се присви от удара, хвана се за удареното място и се строполи на земята с изненадана въздишка. Автоматът издаде само леко металическо тракане, както две малки камъчета, удрящи се едно о друго, но в тихата планинска нощ този шум беше необичаен. Сънливият човек до огъня се обърна, но не беше се извъртял и наполовина, когато и той падна повален. Чавес си помисли, че трябва да кара по списък, и се прицели към един от спящите мъже, когато ясният раздиращ звук от автоматично оръжие от взвода на Хулио ги накара да подскочат в съня си. Преди да успеят да се изправят, и тримата паднаха мъртви.

— Откъде дойде, дяволите да те вземат? — попита „мъртвият“ часови. Мястото на гърдите му, където го беше ударил куршумът, болеше много. Изненадата беше още по-болезнена. Когато се изправи, Рамирес и останалите се намираха в лагера.

— Хлапак, много добре се справяш — каза един глас зад Чавес и нечия ръка го тупна по рамото. Сержантът за малко не подскочи от страх, когато мъжът мина покрай него и влезе в лагера.

Разтърсен, Чавес го последва към огъня. По пътя се зае да чисти оръжието си. Восъчните куршуми могат да причинят големи неприятности на лицето.

— Е, тази акция можем да я отбележим като успешна — каза мъжът. — Петима убити и никаква реакция от страна на лошите. Капитане, вашият човек с автомата се поувлече. Аз бих действал по-кротко. Шумът на автоматичните оръжия се разнася много надалеч. Освен това бих се опитал да се приближа още малко, но… предполагам, че онази скала е най-близкото разстояние, на което може човек да се доближи. Добре, забравете това. Грешката е моя. Не можем винаги да си избираме терена. Хареса ми дисциплинираността ви при приближаването, а влизането ви при целта беше отлично. Този водач е страхотен. За малко не ме усети. — Последните думи изненадаха Чавес и му изглеждаха като бегла похвала.

— А ти кой си, дявол да те вземе! — тихо попита Динг.

— Хлапак, това съм го правил не на игра, когато ти си си играл с пистолетчетата на „Мател“. Освен това шмекерувах. — Кларк вдигна очилата си за нощно виждане. — Избрах маршрута си много внимателно и замръзвах на място всеки път, когато ти се обърнеше. Това, което чу, беше дишането ми. За малко не ме усети. Помислих, че съм провалил учението. Между другото, казвам се Кларк. — Една длан се протегна.

— Чавес — отговори сержантът и я пое.

— Много те бива, Чавес. Отдавна не съм виждал някой толкова добър. Особено ми хареса как ходиш. Не са много хората с търпение като твоето. Бихме могли да те използваме в Трета група за специални операции. — Това беше най-високата похвала, която Кларк даваше, и то много рядко.

— Какво е това?

Кларк изсумтя, а после се засмя.

— Нещо, което никога не е съществувало. Не се притеснявай.

Кларк отиде да види двамата души, които Чавес беше прострелял. И двамата разтъркваха противокуршумните си жилетки на едно и също място, точно върху сърцето.

— Пък и добре стреляш.

— Всеки може да улучва с това нещо.

Кларк се извърна, за да погледне към младия мъж.

— Запомни, че когато нещата са истински, всичко е по-различно.

Чавес долови правотата на тези думи.

— Какво трябва да правя по-различно, сър?

— Там е трудността — призна Кларк, когато останалите хора от взвода се доближиха до огъня. Говореше като учител на даровит ученик. — Част от теб трябва да се преструва, че всичко е като на учение. Друга част трябва да помни, че вече не можеш да допускаш много грешки. Трябва да знаеш коя част да слушаш, защото с всяка минута нещата се променят. Притежаваш добри инстинкти, хлапе. Доверявай им се. Те ще те опазят жив. Ако ти се струва, че нещата не са както трябва, вероятно е точно така. Не обърквай това нещо със страха.