Том Клэнси - По заповед на президента

Във всеки случай той внимаваше — по-скоро внимаваха хората му. Издирванията в мрежата се извършваха от цяла Европа, главно от Лондон посредством компания, която нямаше да съществува повече от времето, необходимо за събирането на данните, или чрез академични терминали, до които имаха достъп много хора. Вкарваха се ключовите думи РАЙЪН ДЖОН ПАТРИК, РАЙЪН ДЖАК, РАЙЪН КАРОЛАЙН, РАЙЪН КАТИ, РАЙЪН ДЕЦА, РАЙЪН СЕМЕЙСТВО и много други, в резултат на което получаваха хиляди «находки». Много от тях бяха лъжливи, защото «Райън» бе разпространено име, но като цяло процесът не беше чак толкова сложен.

Първата наистина интересна информация се появяваше в Лондон, по времето, когато Райън е бил на 31 години. Имаше дори снимки и макар записването им да отне време, чакането си струваше. Особено първата. На нея се виждаше млад мъж, седнал на улицата и облян в кръв. Изглеждаше съвсем мъртъв, но той знаеше, че ранените често изглеждат така. После се появи друга група от снимки на изпотрошен автомобил и малък хеликоптер. В следващите години данните за Райън бяха изненадващо оскъдни, предимно съобщения за показанията му пред американския Конгрес при закрити врати. Имаше още находки, отнасящи се за края на президентския мандат на Фаулър — веднага след първоначалния смут бяха съобщили, че лично Райън е предотвратил изстрелване на ядрени ракети… и лично Райън беше намекнал това пред Даряеи… но тази история никога не беше официално потвърдена и Райън лично никога не бе обсъждал въпроса с никого. Това беше важно. То говореше нещо за качествата на американеца. Но можеше също да се остави настрани.

Жена му. И за нея имаше много вестникарска информация, включително номера на кабинета й в болницата. Опитен хирург. Това бе чудесно — в един по-нов материал се казваше, че ще продължи да работи. Отлично. Значи знаеха къде да я търсят.

Децата. Най-малкото — да, най-малкото ходеше в същата детска градина, в която бяха ходили и по-големите. Имаше и снимка. В една статия за първата работа на Райън в Белия дом дори бяха посочили училището на другите две…

Всичко това беше удивително. Бе започнал издирването, като знаеше, че ще открие цялата или повечето информация, но въпреки това само за един ден той разполагаше с повече данни, отколкото иначе биха могли да съберат за една седмица десет души — при значителен риск от разкриване. Американците бяха толкова глупави. На практика сами молеха да ги атакуват. Нямаха си и представа от секретност или сигурност. Едно беше лидерът от време на време да излиза със семейството си пред публика — всички правеха така. Но съвсем друго бе да допуснеш всички да научат неща, които всъщност никой не трябва да знае.

Хората му щяха да анализират документа — събраха се над 2 500 страници — и да вмъкнат препратки. Не възнамеряваше да предприема действия. Това бяха просто данни. Но положението можеше да се промени.

— Знаете ли, струва ми се, че летенето ми харесва — каза Кати Райън на Рой Олтман.

— Така ли?

— По-спокойно е, отколкото да шофирам сама. Но не мисля, че ще продължи дълго — прибави тя, като се нареди на опашката за храна.

— Навярно не. — Олтман постоянно се оглеждаше. В помещението имаше още двама агенти, които полагаха всички усилия да изглеждат невидими и изобщо не успяваха. Макар «Джон Хопкинс» да беше болница с 2000 лекари, тя все пак бе нещо като професионално село, в което почти всички се познаваха, а лекарите не носеха пистолети. Олтман се държеше близо до нея и изглежда, Кати нямаше нищо против. Беше останал с нея по време на двете сутрешни операции и тъй като тя бе професионален преподавател, му обясняваше всяка стъпка от процедурата в най-малки подробности. Този следобед имаше занимания с неколцина студенти. Това беше първото образователно преживяване на Олтман, откакто работеше в Службата — поне нещо, което имаше стойност в област, различна от политиката, а нея вече се бе научил да мрази. Следващото му наблюдение беше, че ХИРУРГ се тъпче като гъска. Тя стигна до края на опашката и плати за своя и неговия обяд въпреки кратките му възражения.

— Тук заповядвам аз, Рой. — Тя се огледа, забеляза човека, с когото искаше да обядвали се насочи към него, следвана от агента. — Здрасти, Дейв.

Деканът Джеймс и гостът му се изправиха.

— Здравей, Кати! Позволи ми да ти представя новия член на факултета Пиер Александър. Алекс, това е Кати Райън…

— Същата, която…

— Моля ви, все още съм лекар и…