Том Клэнси - По заповед на президента

— Какво искаш да кажеш? — попита Райън.

— Начинът, по който вдига пистолета, по който стреля, а после просто стои там и гледа. Като в игра на голф, нарича се «довършване на удара». Трябва да е чакал много време тази възможност. С абсолютна сигурност е обмислял нещата много, много дълго. Трябва да е мечтал за това. Искал е моментът да е съвършен. Искал е да го види и да му се наслаждава преди да умре. — Тя бавно поклати глава. — Този човек е бил целенасочен, жертвоготовен убиец. — Всъщност и самата Прайс се наслаждаваше, колкото и вледеняваща да беше причината за заседанието. Не един президент се бе отнасял с агентите от Службата за сигурност така, сякаш са придатък към мебелировката или в най-добрия случай като към домашни любимци. Не се случваше често да искат мнението им, освен в съвсем тясната им професионална област.

— Продължавайте — каза човекът от ЦРУ.

— Трябва да е бил вътрешен, човек със съвсем чисто досие, без никакви връзки с организатора на тази шумотевица. Бил е човек, който не би защитил дори майка си, разбирате ли? Бавно и внимателно сам е изминал целия път нагоре в системата.

— Иран — каза офицерът от ЦРУ. — Във всеки случай това е най-реалната възможност. Религиозни мотиви. Не е имало начин да избегне смъртта, така че трябва да е бил някой, на когото не му е пукало. Това също може да означава и отмъщение, но госпожа Прайс е права: в това отношение хората му са били чисти. Така или иначе, не са били израелците, не са били и французите. Англичаните вече не работят така. Щателните им проверки навярно изключват и вътрешния аспект. Значи не е било за пари. Не е било и от лични или семейни мотиви. Мисля, че можем да изключим и политическата идеология. Така че остава религията, а това означава Иран.

— Не мога да твърдя, че съм изцяло запозната с разузнавателната страна на въпроса — съгласи се Андреа Прайс. — Като че ли се моли — така уби онзи тип. Все едно че е искал моментът да е съвършен. Без да му пука за нищо друго.

— Някой друг анализира ли възможностите? — попита Райън.

— Специалистите по поведенческа психология във ФБР са много добри в това отношение. Постоянно работим с тях — отвърна Прайс.

— Добра идея — съгласи се човекът от ЦРУ. — Ще направим всичко възможно да идентифицираме убиеца, но дори да успеем, това може да не означава нищо.

— Ами изборът на момент?

— Ако приемем, че убиецът е бил там отдавна — имаме достатъчно записи на обществени прояви, за да определим това, — изборът на момент е проблем — отвърна представителят на ЦРУ.

— О, това е направо чудесно — каза президентът. — Скот, какво ще правим сега?

— Бърт? — обърна се към подчинения си външният министър. Бърт Васко беше шеф на отдела за Ирак и усилено изучаваше всичко, което можеше, за тази страна.

— Господин президент, както всички знаем, по-голямата част от населението на Ирак са шиити, но управляващото малцинство от политическата партия «Баас» е сунитско. Винаги се е знаело, че елиминирането на нашия приятел там може да доведе до събарянето на…

— Кажете ми нещо, което не знам — прекъсна го Райън.

— Господин президент, ние просто не познаваме силата на която и да било опозиционна група. Не знаем даже дали изобщо съществуват такива. Сегашният режим отлично се справяше с пресичането им в зародиш. Неколцина иракски политически лидери са емигрирали в Иран. Никой от тях не е от голяма величина и никой не е имал възможност да изгради стабилна политическа база. В Иран има две радиостанции, които излъчват за Ирак. Знаем имената на емигрантите, които използват тези предаватели, за да говорят на сънародниците си. Но няма откъде да разберем колко хора ги слушат и им обръщат внимание. Режимът не е особено популярен, знаем това. Не ни е известна обаче силата на опозицията или каква организация съществува, за да използва възможност като сегашната.

Човекът от ЦРУ кимна.

— Бърт е прав. Нашият приятел беше ужасно добър в откриването на потенциалните врагове и в изкарването им вън от играта. По време и след войната в Персийския залив се опитвахме да помагаме, но в резултат от усилията ни хората бяха убити. Определено никой там няма да ни се довери.

Райън отпи от кафето си и кимна. Самият той през 1991 година беше дал някои препоръки, но не ги бяха осъществили. Е, все пак тогава рангът му бе по-нисък.

— Можем ли да направим нещо? — попита президентът.

— Честно казано, не — отвърна Васко.

— Нямаме ресурси — поясни представителят на ФБР. — Малцината наши хора, които действат в Ирак, имат задача да проучват разработката на оръжия — ядрени, химически и така нататък. Никой не се занимава с политическите аспекти. В Иран наистина имаме повече хора за това. Можем да ги поразмърдаме малко, но не и в Ирак.