Том Клэнси - По заповед на президента

— Да! — отбеляза един сержант от военновъздушните сили, когато видя изстрела. — Право в целта! — Неколцина от присъстващите триумфално удариха ръцете си. Старшият дежурен офицер, който вече се беше обадил в свързочната служба на Белия дом, кимна в по-сдържан израз на одобрение и препрати оригиналния сигнал, като нареди дигитално подобряване качеството на образа, което щеше да отнеме няколко минути — бяха важни само няколко кадъра, а те разполагаха с огромен суперкомпютър «Крей», който щеше да свърши това.

Докато Кати приготвяше децата за училище и самата тя се готвеше да оперира очите на хората, Райън седеше в помещението на свързочната служба, за да наблюдава записа на убийството. Прикрепеният към него офицер от националното разузнаване все още се намираше в ЦРУ и привършваше с обработката на информацията, която после щеше да съобщи на президента по време на сутрешната разузнавателна сводка. Постът на съветник по въпросите на националната сигурност в момента беше свободен — още един въпрос, който трябваше да се реши днес.

— Ха! — въздъхна майор Канън.

Президентът кимна, после се върна към предишния си живот на офицер от разузнаването.

— Добре, кажете ми какво знаем.

— Сър, знаем, че някой е бил убит и че това навярно е бил иракският президент.

— Двойник?

Канън кимна.

— Възможно е, но от «СТОРМ ТРАК» съобщават, че полицейските и военните мрежи в Багдад внезапно са започнали да излъчват много високочестотни сигнали. — Офицерът от морската пехота посочи към компютърния си монитор, който показваше приемането на съобщения от многобройните станции на АНС. — Предаването ще отнеме известно време, но аз съм специалист по комуникационен анализ. Изглежда доста реално, сър. Предполагам, че може да е симулация, но не бих… вижте!

Получаваше се съобщение, чийто източник беше идентифициран като военна командна мрежа. «Той е мъртъв, той е мъртъв, вдигнете полка и се пригответе незабавно да влезете в града» — получател: полкът за специални операции на Репликанската гвардия. «Да слушам да слушам. Кой издава заповедта, каква е моята заповед…»

— С печатните грешки и всичко останало — отбеляза Райън.

— Сър, за нашите хора е трудно едновременно да предават и набират текста. Обикновено го редактираме преди…

— Спокойно, майоре. Самият аз пиша само с два пръста. Кажете ми какво мислите.

— Сър, аз съм само младши офицер тук, затова нося нощните дежурства и…

— Ако бяхте глупак, нямаше да сте тук.

Канън кимна.

— Той е мъртъв, сър. Ирак има нужда от нов диктатор. Разполагаме с видеозаписа, получаваме необичайно много сигнали, типични за извънредно събитие. Това е преценката ми. — Той замълча за миг и като добър разузнавач продължи, за да се подсигури: — Освен ако не е нарочно устроено, за да раздвижи нелоялните хора в системата им на управление. Това е възможно, но не е вероятно. Не и така публично.

— Някакъв камикадзе?

— Да, господин президент. Нещо, което може да се направи само веднъж.

— Съгласен съм. — Райън се насочи към кафеварката. В свързочната служба на Белия дом работеха почти само военни и сами си варяха кафето. Джак наля две чаши, върна се и подаде едната на майор Канън за огромен ужас на всички останали в стаята. — Бърза работа. Благодарете от мое име на хората, които ни съобщиха, нали ще го направите?

— Да, сър.

— С кого трябва да разговарям, за да се заеме с положението?

— Разполагаме с телефоните, господин президент.

— Искам Адлер да пристигне тук, колкото се може по-бързо… кой друг? Шефовете на отделите, отговарящи за Ирак, във външно министерство и ЦРУ. Доклад за състоянието на армията им. Разберете дали принц Али е все още в града. Ако е тук, помолете го да остане. Ако е възможно, искам да поговоря с него тази сутрин. Какво друго…

— Командващият, сър. Неговите разузнавателни подразделения в Тампа са най-добрите, искам да кажа най-добре запознатите с района.

— Доведете го — не, ще го направим малко по-късно и ще му дадем време да се запознае с обстановката.

— Ще свършим всичко, сър.

Райън потупа офицера по рамото и излезе.

— Хей, ама тоя си разбира от работата — въздъхна майор Чарлз Канън.

— Вярно ли е? — попита Прайс, която пресрещна Райън в коридора.

— Ти спиш ли изобщо? — Джак размисли. — Искам да разговарям с теб по този въпрос.

— Защо с мен? Аз не съм…

— Предполага се, че си специалист по убийствата, нали?

— Да, господин президент.