Том Клэнси - По заповед на президента

Полковникът не си направи труда да стреля повторно. Беше отличен стрелец и се упражняваше с колегите си почти всеки ден, пък и широко отворените му безизразни очи бяха видели резултата от изстрела. Не се обърна и не си губи времето в безплодни опити за самозащита. Нямаше смисъл да убива другарите си, с които бе пил алкохол и бе отвличал деца. Съвсем скоро други щяха да се погрижат за това. Дори не се усмихна, макар наистина да беше много смешно, нали? Както гледаше към площада, препълнен с хората, които беше презирал заради обожанието им към него, Мустака щеше да се озове пред Аллах и да се чуди какво се е случило. Тази мисъл проблесна в ума му за около две секунди, преди полковникът да усети как първият куршум разтърсва тялото му. Нямаше болка. Беше прекалено съсредоточен върху целта си, сега просната върху гладките каменни плочи на верандата и вече потънала в локва кръв, бързо изтичаща от простреляната глава. Улучиха го още куршуми и за миг му се стори странно, че може да ги усети, без да чувства болка. В последните си секунди той се помоли на Аллах да го дари с прошка и разбиране, защото всичките му престъпления бяха извършени в името на Бог и Неговата справедливост.

— Кой е? — Райън погледна часовника. По дяволите, още четирийсет минути сън биха му дошли чудесно.

— Майор Канън от морската пехота, господин президент — съобщи непознат глас.

— Кой пък сте вие?

— Дежурният офицер от свързочната служба. Получихме рапорт от много достоверен източник, че преди около десет минути е бил убит президентът на Ирак.

— От какъв източник? — веднага попита Джак.

— Едновременно и от Кувейт, и от Саудитска Арабия, сър. Предавали са на живо по иракската телевизия, някакъв митинг, а ние разполагаме там с хора, които следят телевизията им. В момента ни пращат видеозаписа. Според предварителната информация е убит с пистолет от упор, в главата. — В гласа на офицера не се долавяше съжаление. «Е, най-после гръмнаха онзи скапаняк!» Разбира се, човек не можеше да каже на президента точно това.

Пък и трябваше да разберат кой го е гръмнал.

— Добре, майоре, какво следва оттук?

Отговорът последва незабавно и Райън затвори телефона.

— Какво има пък сега? — попита Кати. Преди да отговори, Джак свали крака от леглото.

— Току-що е бил убит президентът на Ирак.

«Добре» — едва не каза жена му, но се сдържа. Смъртта на такава личност не беше толкова далечен въпрос, колкото някога. Колко странно е да изпитваш такива чувства към човек, който може да служи най-добре на света, като го напусне.

— Важно ли е?

— Ще ми кажат след около двайсет минути. — Райън се изкашля. — По дяволите, та аз бях добър в тази област. Да, потенциално е изключително важно. — След тези думи той направи онова, което прави сутрин всеки американец. Влезе в банята. Кати, от своя страна, взе дистанционното управление и изпълни другата обичайно мъжка функция — да включи телевизора в спалнята. С изненада откри, че по Си Ен Ен няма нищо друго освен информация кои летища работят по график. Джак на няколко пъти й беше казвал колко добра е свързочната служба на Белия дом.

— Нещо ново? — попита мъжът й, когато се върна в стаята.

— Още не. — Сега беше неин ред.

Джак трябваше да помисли, за да се сети къде са му дрехите. Намери халата си — донесен от военноморската обсерватория след като се бяха преместили там от казармата на морската пехота, след като ги бяха взели от дома им… по дяволите. Отвори вратата на спалнята. В коридора стоеше агент, който му подаде три сутрешни вестника.

— Благодаря.

Кати видя това и замръзна на място, със закъснение осъзнала, че точно пред вратата на спалнята й през цялата нощ е имало хора. Извърна лице и се усмихна при мисълта какво ли ще открие в кухнята.

— Джак?

— Да, скъпа?

— Ако някоя нощ те убия в леглото, тези с пистолетите веднага ли ще ме отведат, или ще почакат до сутринта?

Истинската работа се вършеше във Форт Мийд. Видеозаписът беше пратен от наблюдателна станция на кувейтско-иракската граница и от друга в Саудитска Арабия, съответно известни като «ПАЛМ БОУЛ» и «СТОРМ ТРАК». Втората бе предназначена да записва всички сигнали от Багдад, а първата — да следи югоизточната част на страната около Басра. Информацията и от двете места стигна по фиброоптичния кабел до измамно малката сграда на Управлението за национална сигурност във Военния град на крал Халид (ВГКХ), а оттам беше излъчена до комуникационен сателит, който я препрати до центъра на АНС. Повикани от един от младшите дежурни офицери, около телевизионен монитор в дежурната стая се тълпяха десет души и приемаха записа, докато в отделения си със стъклени стени офис по-старшите военни сериозно отпиваха от кафето си.