Том Клэнси - По заповед на президента

Браун и Холбрук също свалиха шапки. Дърлинг може и да беше просто още един бюрократ, но националният флаг си бе национален флаг и не беше виновен, че е поставен там. Войниците бяха нелепо облечени в бойни униформи с червени барети и кубинки, защото, както поясни радиокоментаторът, Роджър Дърлинг бил един от тях. Пред лафетите вървяха още двама войници — първият носеше президентското знаме, а вторият — възглавничка с бойните отличия на Дърлинг. Покойният президент бе награден с медал за спасяване на войник под обстрел. Този бивш войник крачеше някъде в процесията и вече беше интервюиран десетина пъти, мрачно разказвайки за деня, в който бъдещият тогава президент спасил живота му. Жалко, че е тръгнал по погрешния път, помислиха си «Планинците», но пък най-вероятно си е бил политик през цялото време.

Скоро новият президент изчезна и автомобилът му можеше да се различи само по четиримата агенти от Службата за сигурност, които крачеха до него. Тази нова фигура бе загадка за двамата «Планинци». Те знаеха онова, което бяха гледали по телевизията и бяха чели във вестниците. Изпълнител. Наистина беше убил двама души, единия с пистолет, другия с узи. Бивш морски пехотинец. Това не предизвикваше голямо възхищение. Друг материал, повтарян непрекъснато по телевизията, го представяше предимно като гост на Неделни предавания и пресконференции. Първите в общи линии го показваха като компетентен. Във вторите често изглеждаше неспокоен.

Повечето от колите в процесията бяха със затъмнени прозорци и хората не можеха да видят кой пътува вътре, но това, разбира се, не се отнасяше за автомобила на президента. Президент Джон Райън лесно можеше да се види отвън. Трите му деца седяха пред него и гледаха назад от сгъваемата седалка, а жена му беше до него.

— Какво всъщност знаем за господин Райън?

— Не много — призна коментаторът. — Служил е предимно в ЦРУ. Радвал се е на уважението на Конгреса, и от двете страни на залата. В продължение на години е работил заедно с Алън Трент и Сам Фелоус — това е една от причините, поради които и двамата все още са живи. Всички сме чували за терористите, които са го нападнали…

— Като някога в Дивия запад — вметна водещият. — Как се отнасяте към това да имаме президент, който…

— Е убивал хора ли? — върна услугата коментаторът. Беше изтощен от дългите дни на дежурство и малко уморен от този фризиран глупак. — Дайте да видим. Джордж Вашингтон е бил генерал. Анди Джаксън също. Уилям Хенри Харисън е бил военен. Грант и повечето президенти след Гражданската война също. Теди Рузвелт, разбира се. Труман е бил военен. Айзенхауер. Джак Кенеди е служил във флота, както и Никсън, Джими Картър и Джордж Буш… — Импровизираният урок по история имаше видим ефект на остен.

— Но той всъщност е бил избран за вицепрезидент временно, нали, и като отплата за успешното му справяне с конфликта… — никой не го наричаше «война» — … с, както се оказа, японските бизнес интереси. — Ето, помисли си водещият, това ще постави този престарял международен кореспондент на мястото му. Във всеки случай някой да е казал, че президентът има право на меден месец?

— Нещастник — прошепна Браун на Холбрук, след като тълпата се поразреди. Не всички зрители се интересуваха от процесията от чуждестранни величия. Така или иначе вътре в колите не се виждаше нищо и проследяването на всички флагчета, които се вееха отпред, само предизвикваше различни версии на въпроса «На коя държава е това знаме?», често последван от неправилен отговор. Затова, подобно на мнозина други, двамата «Планинци» си пробиха път към парка.

— Няма да се оправи — отвърна Холбрук.

— Той е просто бюрократ. Знаеш принципа на Питър 15 15 По заглавието на едноименната книга на Лорънс Дж. Питър, канадски педагог (р. 1919). — Б.пр. . — И двамата смятаха, че тази книга е написана, за да характеризира държавните служители, които като във всяка йерархия се издигат, докато не достигнат равнище на некомпетентност.

— Може и да си прав — каза приятелят му.

Службата за сигурност беше изпълнила Националната катедрала. Агентите знаеха това, знаеха също и че при тези обстоятелства никой убиец — идеята за професионалните убийци в общи линии бе рожба на Холивуд — няма да рискува живота си. На покрива на всяка сграда с пряка видимост към построената в готически стил черква имаше по няколко въоръжени военни или специални агенти от Службата. Собственият им снайперистки отряд разполагаше с най-добрите ръчно изработени и струващи по 10 000 долара оръжия, с които можеха да улучат човек в главата от осемстотин метра. Самият отряд, който редовно печелеше състезанията по стрелба, навярно се състоеше от най-добрите стрелци на света и те се упражняваха всеки ден, за да запазят това положение. Всеки, който таеше някакви зли помисли, или щеше да знае всичко това и да стои настрани, или, ако ставаше дума за луд аматьор, щеше да види подготвената отбрана и да реши, че денят не е подходящ за умиране.